Бюлетин на предстоящите за разглеждане наказателни дела 21 септември – 27 септември 2020 г.
21 септември 2020 г. (понеделник)
Въззивно наказателно от общ характер дело 250/2020 – 09.30 часа
Подсъдим по процеса е: В. В. Й. (р.2001г.)
Със своя присъда от 15.06.2020 г. по НОХД 171/2020 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия В. В. Й. за виновен в това, че на 31.12.2019 г. причинил по непредпазливост смъртта на С. Й. Н. (р. 1983г.) от гр. Луковит (настъпила в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен), вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на 02.12.2019 г., около 22.00 часа в гр. Луковит пред ресторант „Къщата“, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма – счупване на черепа, излив на кръв под твърдата мозъчна обвинвка, тежки и на значителна площ контузионни огнища в двата дчелни дяла на мозъка и подутина на меките черепни обвивки, довели до общо разстройство на здравето, постоянно опасно за живота.
На основание чл. 124 ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 128 ал. 2, пр. последно, вр. с ал. 1 от НК, подсъдимият бил осъден на 3 години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие) е редуцирано на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от 5 години (условно).
Със същата присъда, подсъдимият е осъден да плати сумите от съответно по 100 000 лева на гражданските ищци С. И. Й. и Й. Н. Й., по 5000 лева на гражданските ищци Н. Й. Н. и И. С. В., представляващо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието и сумата от 1315 лева на гражданския ищец Н. Й. Н. за претърпените от него имуществени вреди в резултат на деянието.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от частните обвинители.
Въззивно наказателно от общ характер дело 239/2020 – 10.30 часа
Подсъдим по процеса е: В. В. Т. (р. 1994г.)
Със своя присъда от 02.06.2020 г. по НОХД 224/2019 г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия В. В. Т. за виновен в това, че на 11.03.2018 г., в гр. Велико Търново, причинил средна телесна повреда, представляваща прободно-порезно нараняване проникващо в гръдната кухина, засегнало белия дроб и довело до излив на кръв и навлизане на въздух в плевралната кухина на С. Н. Г., като му нанесъл удар с нож в областта на гръдния кош, и на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК първоинстанционният съд му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, като определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Със същата присъда подсъдимият бил признат за невинен по същото време и място да е направил опит умишлено да умъртви С. Н. Г. чрез нанасяне на удар с нож и опитът да е останал недовършен по независещи от него обстоятелства и го е оправдал по повдигнатото му по чл. 115 ал. 18 от НК.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест на Окръжна прокуратура – Габрово и въззивна жалба от защитника на подсъдимия.
Въззивно наказателно от общ характер дело 274/2020 – 11.00 часа
Подсъдим по процеса е: Е. П. Т. (р. 1960г.) и С.И. В. (р.1967г.)
Със своя присъда от 11.06.2020 г. по НОХД 252/2017 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Е. П. Т. за виновен в това, че през периода от 07.06.2000 г. до 20.12.2016 г., в гр. Русе, гр. Пловдив, гр. Шумен, гр. Габрово и гр. Кубрат, сам и подпомогнат от С. И. В. от гр. Русе, без съответно разрешение (лиценз, издаден от БНБ), извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от Закона за банките (отм.) и чл. 2 ал. 1 от Закона за кредитните институции (в сила от 01.01.2007г.), за които се изисква такова разрешение, като:
- извършил привличане на средства под формата на влогове (депозити) от лицето О. Е., турски гражданин, сключвайки 249 договора за парични заеми (в периода 23.06.2002 – 30.12.2007г.) в общ размер на 1 827 791 лева.
- представил на 51 пъти кредити на множество лица, като с дейността са причинени на 7 лица (всички от гр. Русе) значителни вреди в общ размер на 393 364,66 лв. и са получени значителни неправомерни доходи в общ размер на 120 908,07 лв., поради което и на основание чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 3 години лишаване от свобода, както и наказание в размер на 5000 лева глоба в полза на държавата.
Със същата присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода от 29.11.2005 г., до 17.04.2007 г. в гр. Русе сам и след предварителен сговор със С. И. В. от гр. Русе, повече от два пъти – на пет пъти извършил сделки с имущество и прикривал действителните права върху тях, като знаел, че имуществата са придобити чрез тежко умишлено престъпление по чл. 252 ал. 2 от НК и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително, поради което и на основание чл. 253 ал. 4 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го осъдил на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, както и наказание в размер на 20 000 лева глоба в полза на държавата.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК първоинстанционният съд групирал така наложените наказания на подсъдимия като му определил общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода и 20 000 лева глоба в полза на държавата. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 години.
Окръжен съд – Русе е признал подсъдимият С. И. В. от гр. Русе за виновен в това, че през периода 13.11. 2003 г. до 27.02.2012 г. в гр. Русе, подпомогнал Е. П. Т. от гр. Русе, без съответно разрешение да извършва по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение – да предостави кредити на множество лица, като с дейността с причинени на 5 лица от гр. Русе значителни вреди в общ размер на 315 888,75 лв. и са получени значителни неправомерни доходи в общ размер на 54 262,62 лв., поради което и на основание чл. 252 ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 и чл. 55 ал. 1 от НК го осъдил на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода и 5000 лева глоба в полза на държавата. С. И. В. е признат за виновен и в това, че през периода от 31.03.2005 г. до 24.02.2011г. в гр. Русе сам и след предварителен сговор с Е. П. Т., повече от два пъти – общо шест пъти, извършил сделки с имущество и прикрил действителните права върху тях, като знаел, че имуществата са придобити чрез тежко умишлено престълпление по чл. 252 ал. 2 от НК и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително, поради което и на основание чл. 253 ал. 4 вр. ал. 3 т. 1. и т. 2 ал. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го осъдил на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, както и наказание 20 000 лева глоба в полза на държавата.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК първоинстанционният съд групирал наложените наказания и определил едно общо наказание за подсъдимия в размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 20 000 лева.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе и въззивни жалби от двамата подсъдими.
Въззивно наказателно от общ характер дело 29/2020 – 11.30 часа
Подсъдими по процеса са: И. П. Д. (р.1970г.), П. Г. Н. (р.1977г.) и П. Д. Т. (р.1976г.)
Със своя присъда от 12.09.2019 г. по НОХД 901/2018 г., Окръжен съд – Плевен признал подсъдимата И. П. Д. за виновна в това, че в периода от 01.03.2010 г. до 13.01.2012 г. в гр. Плевен, в качеството на помагач, в съучастие с П. Г. Н. от гр. Добрич като извършител и с П. Д. Т. от гр. Добрич като помагач, при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на „Илком Комерс“ ЕООД и „Интермод-2008“ ООД –София, чрез използване на документи с невярно съдържание при водение на счетоводството им: протоколи по чл. 117 от ЗДДС за ВОП на олио, фактури за последващата му продажба на „Недев Стил“ ЕООД –гр. Добрич, пряко и посредством „Топмар“ ООД и приемо-предавателни протоколи за предаване на стоката без да са налице доставки и предаване на фактурите и приемопредавателните протоколи на обвиняемиете П. Г. Н. и П. Д. Т., умишлено улеснила обвиняемия П. Г. Н. да избегне плащането на данъчни задължения на „Недев Стил ЕООД“ – Добрич в особено големи размери – 2 359 229 лева.
На основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, чл. 20 ал. 4, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд я осъдил на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода за това деяние.
Подсъдимата е призната за виновна и в това, че в периода от 01.01.2010 г. до 14.12.2010 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, чрез посредственото извършителство на М. М. В. от гр. Плевен, с 11 деяния, като пълномощник на „Тео Интернешанъл“ ЕООД – гр. Плевен, избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 297 189, 97 лева, поради което и на основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК я осъдил на 3 години лишаване от свобода за това деяние.
И. П. Д. е призната за виновна и в това, че в периода от 01.03.2010 г. до 14.12.2010 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство – чрез М. М. В. от гр. Плевен, с общо 9 деяния, като пълномощник на „Интермод 2008“ ООД избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 512 630,92 лева, поради което и на основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК я осъдил на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода за това деяние.
Подсъдимата е призната за виновна и в това, че в периода 01.12.2010 – 14.12.2011 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с 11 деяния, като пълномощник на „Илком Комерс“ ЕООД – София и с посредственото извършителство на М. М. В. от гр. Плевен, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 2 904 360,10 лева, като на основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК я осъдил на 5 години лишаване от свобода за това деяние.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК осъдил подсъдимата да изтърпи едно общо наказание измежду определените за отделните деяния, а именно най-тежкото от тях – 5 години лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Окръжен съд –Плевен признал подсъдимия П. Г. Н. за виновен в това, че в периода 01.12.2010 г. до 14.12.2011 г. в гр. София, при условията на продължавано прсетъпление, в качеството на извършител в съучастие с И. П. Д. и П. Д. Т. като помагачи, с общо 22 деяния, като управляващ и представляващ „Недев Стил“ ЕООД – Добрич, чрез посредственото извършителство на В. С. Й. – пълномощник, избегнал плащането на данъчни задължения на същото дружество - ДДС в особено големи размери – общо 2 359 229, 79 лева. На основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20 ал. 2 , вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 4 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при общ режим, както и на конфискация на една втора идеална част от лек автомобил „Рено Испеис“.
Със същата присъда, подсъдимият П. Д. Т. е признат за виновен в това, че в периода от 01.05.2010 г. до 30.12.2011 г. в гр. Добрич, в качеството на помагач, в съучастие с горепосочените подсъдими, при условието на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и предаване на фактури и приемо-предавателни протоколи, умишлено улеснил П. Г. Н. да избегне плащането на данъчни задължения за периода 14.06.2010 до 13.01.2012 г. на „Недев Стил“ ЕООД – Добрич – ДДС в особено големи размери – общо 2 262 728 лева, поради което и на основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20 ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 го осъдил на 4 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при общ режим, както и на конфискация на ½ идеална част от автомобил „Ситроен С4“.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от тримата подсъдими.
Въззивно наказателно от общ характер дело 117/2020 – 13.30 часа
Подсъдим по процеса е: М.И. Г. (р. 1949г.)
Със своя присъда от 11.12.2019 г. по НОХД 228/2017 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия М. И. Г. за невинен в това на 12.04.2016 г. в землището на с. Дисевица, обл. Плевен, на територията на промишлено предприятие – „Рафинерия Плама“ АД – гр. Пловдив, като длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа свързана с пазене на чуждо имущество на друго юридическо лице-охранител в „Груп-7“ ЕООД гр. София, при изпълнение на службата му по недопускане на кражби, разхищения и несанкционирано проникване в обекта – промишлено предприятие „Рафинерия Плама АД“ – гр. Пловдив, умишлено да е умъртвил К. И. М. От с. Дисевица, обл. Плевен.
На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд оправдал изцяло подсъдимия по повдигнатото му от Прокуратурата обвинение по чл. 116 ал. 1, т. 2, вр. чл. 115 от НК.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Плевен и въззивна жалба от частните обвинители.
Въззивно наказателно от общ характер дело 237/2020 – 14.00 часа
Подсъдим по процеса е: В. И. М. (1985г)
С присъда по НОХД 207/2018 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия В. И. М. за виновен в това, че на 08.07.2017 г., в гр. Бяла, умишлено умъртвил А. С. А. (р. 1999г.) по хулигански подбуди и смъртта настъпила на 15.07.2017 г. в УМБАЛ – Русе АД в гр. Русе, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1 вр. чл. 115 (Убийство по хулигански подбуди), първоинстанционният съд го осъдил на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 66/2019. Със свое решение от 4 юни 2019 г., въззивният съд е изменил присъдата на Окръжен съд – Русе, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 116 ал. 1., т. 11 вр. чл. 115 от НК в такова по чл. 124, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 130 ал. 2 от НК и е намалил определеното от първоинстанционния съд наказание от 20 на 3 години лишаване от свобода, които да се изтърпят ефективно при общ режим от подсъдимия.
Срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново са били подадени касационен протест от АП-Велико Търново и жалби от частните обвинители, на основание на което делото е изпратено за разлеждане във Върховния касационен съд.
Със свое решение по н.д. 750/2019 г., ВКС е отменил решението на Апелативен съд – Велико Търново и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на разпоредителното заседание. В Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 305/2019 г. с решение по което на 30.01.2020 г., въззивният съд изменил присъдата на ОС-Русе, преквалифицирал деянието на подсъдимия и намалил наказанието на 4 години лишаване от свобода, което да се изтърпят при първоначален общ режим.
На основание касационен протест от АП-Велико Търново и жалби от частните обвинители, делото повторно е изпратено във ВКС, който със свое решение от 21.07.2020 г. отменил решението на ВТАС по ВНОХД 305/2019 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.