Бюлетин на предстоящите за разглеждане наказателни дела 16 ноември – 22 ноември 2020 г.
16 ноември 2020 г. (понеделник)
Въззивно наказателно от общ характер дело 325/2020 – 10.00 часа
Подсъдим по процеса е: И. Д. Х. (р. 1972г.)
Със своя присъда от 17.08.2020 г. по НОХД 590/2020 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия И. Д. Х. за виновен в това, че на 23.12.2018 г., в гр. Русе, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4“, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 116 от ЗДвП („Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“) и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП („Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя и на ППС, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“), в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г. П. (починала на 05.04.2019г.), като деянието е извършено на пешеходна пътека.
На основание чл. 343 ал. 3, пр. последно, б „б“, пр. 1, вр. ал. 1 вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК и чл. 54 вр. чл. 58а ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие) му наложил наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основанеи чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от пет години. (условно) На основание чл. 343г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест на Окръжна прокуратура – Русе.
Въззивно наказателно от общ характер дело 323/2020 – 10.30 часа
Подсъдим по процеса e: В. Д. Д. (р.1989г.)
Със своя присъда от 16.01.2020 по НОХД 687/2018 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия В. Д. Д. от гр. Русе за виновен в това, че на 27.10.2014 г. от гр. Русе до село Вардим, обл. Велико Търново, вкл. с извършителство с Д. С. В. (р. 1986г.), без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение – общо 33,088 гр. хероин на обща стойност 1654,40 лв., 0,216 гр. метамфетамин на стойност 5,40 лева и 13,590 гр. марихуана на стойност 81,63 лв.
На основание чл. 354а ал. 1, пр. 4 и чл. 55 ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК осъдил подсъдимия на 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 27.10.2014 г., от с. Кривина, обл. Русе, до с. Вардим, обл. В. Търново, включително, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – общо 12,864 гр. марихуана на обща стойност 77,19 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК го осъдил на 5 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, наложил на подсъдимия едно общо наказание, а именно 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.
Въззивно наказателно от общ характер дело 309/2020 – 11.00 часа
Подсъдими по процеса са: П. Б. И. (р. 1955 г. ), Р. Р. Б. (1963г.) и Н. К. И. (р.1969г.)
Със своя присъда от 08.10.2018 г., по НОХД 152/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимите П. Р. И. и Р. Р. Б. за невинни в това, за времето от 12.30 ч. до 14.00 ч. на 23.09.2011 г. на главен път Е 70 на изхода на гр. Русе в посока гр. Варна, в качеството си на длъжностни лица – полицейски органи – младши автоконтрольори I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР – Русе, осъществяващи административно контролна дейност, в съучастие като съизвършители, по време на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. (румънски гражданин), да са поискали и приели от него дар, който не им се следва – 20 евро, с левова равностойност 39.12 лева, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на административни нарушения по чл. 179 ал 3. т. 4 от ЗДвП, по чл. 182 от ЗДвП и по чл. 183, ал .4, т. 7 от ЗДвП.
Със същата присъда, П. Р. И. е признат за невинен и в това, на 15.09.2011 г. да е поискал и приел от С. Д. Д. дар, който не му се следва – 100 румънски леи, с левова равностойност 45,52 лева, за да не извърши действие по служба – да не му състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182 ал. 1 т. от ЗДвП.
Със същата присъда, Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Н. К. И. за невинен в това, на 23.09.2011 г., около 10.30 ч., на главен път E-85 между 7-ми и 9-ти километър в посока гр. Русе, гр. Бяла, в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган, полицай, младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР гр. Русе, осъществяващ административно контролна дейност, по време на извършване на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. да е поискал и приел от същия дар, който не му се следва – сума от 100 румънски леи, с левова равностойност от 45,52 лева, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установява на административно нарушение по чл. 179 ал. 3, т. 4 от ЗДвП.
На основание чл. 304 от НПК, Окръжен съд – Русе оправдал тримата подсъдими по повдигнатите им от Прокуратурата обвинения по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301 ал. 1 от НК.
На основание въззивен протест от ОП-Русе, в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 60/2019 г., с решение по което въззивният съд потвърдил изцяло присъдата на Окръжен съд – Русе. След внесен касационен протест, делото било изпратено във Върховния касационен съд, който със свое решение от 14.09.2020 отменил съдебния акт на ВТАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Въззивно наказателно от общ характер дело 369/2019 – 11.30 часа
Подсъдим по процеса е: Я. А. Т. (р.1972г.)
С присъда от 11.03.2019 г. по НОХД 374/2018 Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия Я. А. Т. от гр. Лясковец за виновен в това, че на 28.02.2016 г., около 12.30 ч., на път VTR 1181 с.Козаревец – гр. Горна Оряховица, при управление на МПС – л.а. „Рено Еспейс“ и изпреварване на л.а. „Сузуки“, управлявано от Д. С. З., нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 42 ал. 2, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – И. Д. Т. (р.1967г.) и Т. М. И. (р.1977г.) – и двамата от Горна Оряховица.
На основание чл. 343 ал. 3, пр. 5 б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК, Окръжен съд – Велико Търново осъдил подсъдимия на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 7 години.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от частните обвинители.
Въззивно наказателно от общ характер дело 286/2020 – 14.00 часа
Подсъдими по процеса са: Е. Й. П. (р.1982г.) и Х. Т. К. (р.1981г.)
Със своя присъда от 21.05.2019 г. по НОХД 342/2017 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Е. Й. П. от от гр. Кнежа за невинен в това на 15.09.2014 г., около 11.00 часа, в землщието на гр. Кнежа на път III-306, в местността „Маринов геран“, при управление на МПС – зърнокомбайн „Джон Диър“, собственост на „Бомар Трейд“ ЕООД, да е нарушил чл. 44 ал. 1, чл. 140 ал. 6 от ЗДвП; чл. 1 ал. 4 от от Наредба № 15 от 07.04.2008г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника; чл. 5, чл. 10 ал. 1, чл. 22 и чл. 23 ал. 1 от Наредба № 11 от 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с Х. Т. К. от гр. Кнежа да е причинил смъртта на П. Л. Н. (р.1990) от гр. Кнежа, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал изцяло по повдигнатото му от Окръжна прокуратура – Плевен обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 1 б „в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК
Със същата присъда е признал подсъдимия Х. Т. К. от гр. Кнежа за виновен в това, че на същата дата, по същото време и място, при управление на лек автомобил „Дачия Логан“, собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, след като виновно нарушил чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, съгласно който, когато стойността на скоростта която на трябва да превишава е различна от посочената в ал. 1 това се сигнализира с пътен знак, като при ограничение от 70 км./ч., въведено с пътен знак „В 26“ се движел със скорост 82 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на П. Л. Н. (р. 1990г.), поради което на основание чл. 343 ал. 1 б. „в“ пр. 1., вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание, на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години (условно). На основание чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години. На основание чл. 45 от ЗЗД е осъден да заплати на гражданския ищец „Бомар Трейд“ ЕООД, представлявано от управителя С. М. Б. сумата от 11 532 лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в резултат от престъплението.
На основание въззивен протест на Окръжна прокуратура – Плевен и въззивна жалба от частния обвинител, в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 354/2019 г., с присъда по което била отменена присъдата на първоинстанционния съд, като вместо това признал подсъдимия Е. Й. П. за виновен да е извършил деянието по чл. 343 ал 1. б „в“ пр. 1 и го осъдил на 2 години лишаване от свобода условно. На основание въззивна жалба от подсъдимия Е. Й. П., делото е било изпратено във ВКС. Със свое решение, Върховният касационен съд отменил присъдата на ВТАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
17 ноември 2020 г. (вторник)
Въззивно наказателно от общ характер дело 237/2020 – 13.00 часа
Подсъдим по процеса е: В. И. М. (1985г)
С присъда по НОХД 207/2018 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия В. И. М. за виновен в това, че на 08.07.2017 г., в гр. Бяла, умишлено умъртвил А. С. А. (р. 1999г.) по хулигански подбуди и смъртта настъпила на 15.07.2017 г. в УМБАЛ – Русе АД в гр. Русе, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1 вр. чл. 115 (Убийство по хулигански подбуди), първоинстанционният съд го осъдил на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 66/2019. Със свое решение от 4 юни 2019 г., въззивният съд е изменил присъдата на Окръжен съд – Русе, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 116 ал. 1., т. 11 вр. чл. 115 от НК в такова по чл. 124, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 130 ал. 2 от НК и е намалил определеното от първоинстанционния съд наказание от 20 на 3 години лишаване от свобода, които да се изтърпят ефективно при общ режим от подсъдимия.
Срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново са били подадени касационен протест от АП-Велико Търново и жалби от частните обвинители, на основание на което делото е изпратено за разлеждане във Върховния касационен съд.
Със свое решение по н.д. 750/2019 г., ВКС е отменил решението на Апелативен съд – Велико Търново и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на разпоредителното заседание. В Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 305/2019 г. с решение по което на 30.01.2020 г., въззивният съд изменил присъдата на ОС-Русе, преквалифицирал деянието на подсъдимия и намалил наказанието на 4 години лишаване от свобода, което да се изтърпят при първоначален общ режим.
На основание касационен протест от АП-Велико Търново и жалби от частните обвинители, делото повторно е изпратено във ВКС, който със свое решение от 21.07.2020 г. отменил решението на ВТАС по ВНОХД 305/2019 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
19 ноември 2020 г. (четвъртък)
Въззивно наказателно от общ характер дело 150/2020 – 10.00 часа
Подсъдим по процеса е: С. Н. С. (р.1968г.)
)
Със своя присъда от 15.03.2017 г. по НОХД 395/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия С. Н. С. от гр. Русе за невинен в това, че в периода от 09.03.2007 г. до 08.06.2012 г. включително. в гр. Русе, в качеството си на управител на „Лубрика“ ООД –гр. Русе, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с производството на смазочни материали в химическата промошленост от посоченото дружество, да е нарушил разпоредбите на ЗЗБУТ, Наредба № 11 от 27.12.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера; Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба № Із-2377/15.09.2011г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите; Наредба № I-209/22.11.2004г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация; Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар; Инструкция за безопасна работа с продукта n-Хексан издадена на основание чл.101 ал.2 т.2 и т.4 от Наредба №7/23.09.1999г и Лист за безопасност на материала, с което да е причинил смъртта на Д. Ж. С. (р.1953г.)
На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд оправдал подсъдимия изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал.1 от НК.
На основание протест на Окръжна прокуратура – Русе, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 211/2018 г., с решение по което, въззивният съд е потвърдил присъдата на Окръжен съд – Русе. На основание касационен протест, Върховният касационен съд е разгледал делото и е отменил решението на ВТАС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Образувано било ВНОХД 25/2019 г., с решение по което Апелативен съд – Велико Търново отново потвърдил присъдата на ОС-Русе. На основание касационен протест, ВКС разгледал делото и постановил решение, с което отменил решението на ВТАС по ВНОХД 25/2019 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.