12 април 2021 г. (понеделник)       

Въззивно наказателно от общ характер дело 39/2021 – 11.30 часа

Подсъдим по процеса e: И. О. Ц. (р.1989г.)

         Със своя присъда от 23.10.2020 по НОХД 542/2019 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия И. О. Ц. за виновен в това, че за времето от 11.30 до 18.00 часа на 10.01.2016 г. в гр. Троян, обл Ловеч, в гориста местност в мах. „Расташка“ при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол – П. Т. Г. (р. 1957г. от гр. Троян), като я лишил от възможност за самоотбрана и без нейно съгласие, връзвайки ръцете и с въже и като я принудил със сила, поради което и на основание чл. 152 ал. 1 т. 1 и т.2 пр. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б „б“ от НК го осъдил на 15 години лишаване от свобода за това деяние.

         Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че за времето от 11.30 ч. до 18.00 ч. на 10.01.2016 г., на същото място, с цел да бъде прикрито друго престъпление – изнасилването на П. Т. Г., извършено непосредствено преди това, умишлено умъртвил същата чрез удар върху дясната слепоочна кост с дръжка на газов пистолет, марка „Екол“, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 8, пред. 2 и т. 12. вр. с чл. 115 осъдил същия на доживотен затвор.

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК, Окръжен съд – Ловеч определил едно общо наказание, което подсъдимият да изтърпи, а именно по-тежкото от двете – доживотен затвор при условията на специален режим.

         Подсъдимият е осъден и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Н. Т. Н. 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимия и неговия защитник.

Въззивно наказателно от общ характер дело 80/2021 – 10.30 часа

Подсъдим по процеса е: И. Т. Г. (р. 1974г.)

Със своя присъда от 25.09.2020 г. по НОХД 104/2020 г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия И. Т. Г.  от гр. Велико Търново, за невинен в това, че  на 15.05.2017 г. около 05,10 часа на ПП 1-4 София - Варна, км 15 Г700, между разклоните за с. Джулюница, обл. Велико Търново, в прав участък от пътя, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ", модел „318 Д", собственост на „Уникредит Лизинг" - Клон в. Търново" ЕАД, с посока на движение към гр. Варна, нарушил правилата за движение, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с това и с  конкретните условия  на  видимост при движение през тъмната  част на денонощието, управлявал е автомобилът си със скорост от 117км/ч., вследствие на което предизвикал пътно-транспортно произшествие с попътно движещия се в същата пътна лента пешеходец Е. И. Е. (р. 1946г.) от с. Длъжка поляна, обл. Търговище и по непредпазливост причинил смъртта му.

На основание чл. 304 от НПК, ОС-Велико Търново оправдал изцяло подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. чл. 343, ал.1, б. „в" вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Велико Търново.

Въззивно наказателно от общ характер дело 84/2021 – 11.30 часа

Подсъдим по процеса е: А. Т. К. (р.1972г.)

Със своя присъда от 09.11.2020 г. по НОХД №277/2020г  Окръжен съд – Русе признал подсъдимия А. Т. К.., за невинен в това, на 01.08.2019, на 02.08.2019 г. и на 30.09.2019 г., в гр. Русе, на три пъти в условията на продължавано престъпление да е предложил дар – парична сума от 1000 до 5000 лева, в размер посочен от Т. Р. А. – на длъжностното лице Т. Р. А., в качеството и на системен оператор в група „Регистрация и отчет на ППС и собствениците им и водачи“ в сектор „Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР-Русе, за да наруши служебните си задължения, произтичащи от длъжностната си характеристика – да състави проект за наказателно постановление с неверен регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е извършено административното нарушение, или невярно място на извършване на административното нарушение по съставен АУАН на МПС, като обработи и въведе в АИС неверни данни, различаващи се от данните по входящите документи по посочената преписка, което да доведе до недействителност на наказателното постановление и отмяната му от съда.

На основание чл. 304 от НПК, ОС-Русе изцяло оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 304 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе. 

Въззивно наказателно от общ характер дело 309/2020 – 14.00 часа

Подсъдими по процеса са: П. Б. И. (р. 1955 г. ), Р. Р. Б. (1963г.) и Н. К. И. (р.1969г.)

         Със своя присъда от 08.10.2018 г., по НОХД 152/2017 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимите П. Р. И. и Р. Р. Б. за невинни в това, за времето от 12.30 ч. до 14.00 ч. на 23.09.2011 г. на главен път Е 70 на изхода на гр. Русе в посока гр. Варна, в качеството си на длъжностни лица – полицейски органи – младши автоконтрольори I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР – Русе, осъществяващи административно контролна дейност, в съучастие като съизвършители, по време на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. (румънски гражданин), да са поискали и приели от него дар, който не им се следва – 20 евро, с левова равностойност 39.12 лева, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на административни нарушения по чл. 179 ал 3. т. 4 от ЗДвП, по чл. 182 от ЗДвП и по чл. 183, ал .4, т. 7 от ЗДвП.

         Със същата присъда, П. Р. И. е признат за невинен и в това,  на 15.09.2011 г. да е поискал и приел от С. Д. Д. дар, който не му се следва – 100 румънски леи, с левова равностойност 45,52 лева, за да не извърши действие по служба – да не му състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182 ал. 1 т. от ЗДвП.

         Със същата присъда, Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Н. К. И. за невинен в това, на 23.09.2011 г., около 10.30 ч., на главен път  E-85 между 7-ми и 9-ти километър в посока гр. Русе, гр. Бяла, в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган, полицай, младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР гр. Русе, осъществяващ административно контролна дейност, по време на извършване на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. да е поискал и приел от същия дар, който не му се следва – сума от 100 румънски леи, с левова равностойност от 45,52 лева, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установява на административно нарушение по чл. 179 ал. 3, т. 4 от ЗДвП.

         На основание чл. 304 от НПК, Окръжен съд – Русе оправдал тримата подсъдими по повдигнатите им от Прокуратурата обвинения по чл. 302,  т. 1 вр. чл. 301 ал. 1 от НК.

         На основание въззивен протест от ОП-Русе, в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 60/2019 г., с решение по което въззивният съд потвърдил изцяло присъдата на Окръжен съд – Русе. След внесен касационен протест, делото било изпратено във Върховния касационен съд, който със свое решение от 14.09.2020 отменил съдебния акт на ВТАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

14 април 2021 г. (сряда)

Въззивно наказателно от общ характер дело 229/2020 – 11.00 часа

Подсъдим по процеса е: И. А. П. (р.1969г.) 

         Със своя присъда от 07.02.2020 г. по НОХД 40/2019 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия И. А. П. за виновен в това, че от 26.03.2016 г. до 27.03.2016 г. в гр. Русе, след предварителен сговор с неустановено лице и в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства, отнел чужди движими вещи – пари в брой в размер на 150 000 лева, 7000 британски паунда и 12 000 щатски долара, или всичко в общ размер на 188 385,52 лева от владението на „Юробанк България“ АД – клон Русе, представлявано от Й. А. Д, без тяхното съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

         На основание чл. 196а, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 10 години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим.

         Със същата присъда подсъдимият е осъден и да заплати сумата от 188 385,52 лв. на „Юробанк България“ АД, представляваща обезщетение за претърпените от гражданския ищец имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.