C C C C A+ A A- X

Бюлетин на предстоящите за разглеждане наказателни дела 4 октомври – 10 октомври 2021 г.

Дата на публикуване 30 септември 2021 Последна редакция 5 октомври 2021 Бюлетин Отпечатай

4 октомври 2021 г. (понеделник)   

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 144/2021 – 09.30 часа

Подсъдим по процеса е: Ц. А. Б. (р.1987г.)

 

         Със своя присъда от 12.03.2021 г. по НОХД 957/2019 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Ц. А. Б. от гр. Койнаре, община Червен бряг за виновен в това, че на 28.01.2013 г., в град Койнаре заплашил М. М. М. (мъж от гр. Койнаре) и С. А. М. (жена от гр. Червен бряг), с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за тях и техни близки – с побой, физическа саморазправа и убийство спреямо двамата, както и че С. А. М. ще бъде принудена насила да проституира на магистралата, като деянието било придружено със заплаха за убийство на децата на същата и причинил средна телесна повреда на същата и лека телесна повреда на М. М. М., като деянието е извършено от две лица – Ц. Б. и Д. Ш., въоръжени, с цел да бъдат принудени пострадалите да поемат имуществено задължение – 2000 евро, които да дадат на Ц. Б. – престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 130 ал. 1 от НК.

         На основание чл. 36 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 7 години лишаване от свобода, които същият да изтърпи при строг режим, както и да заплати 6000 лева глоба в полза на държавата.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия.

 

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 268/2021 – 10.00 часа

Подсъдим по процеса е: Р. Ш. (р.1976г.)

 

         Със своя присъда от 10.06.2021 г. по НОХД 213/2021 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия Р. Ш. (роден в Р. Турция, гражданин на Кралство Белгия) за виновен в това, че на 01.11.2019 г., около 11:20 ч., на пътя Априлци – Ловеч, на кръстовището за с. Българене, област Ловеч, при управление на лек автомобил „БМВ Х 5“, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 2 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение, въпреки наличието на пътен знак В26, ограничаващ скоростта на същата до 30 км./ч., се движил с 67 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на П. Х. Н. (мъж, роден 1972 г. от гр. Габрово) и средна телесна повреда на Г. К. У. (мъж, р. 1977 г. от гр. Севлиево), изразяваща се в травматичното счупване на втори поясен прешлен, затрудняващо движението на снагата за период от около шест-седем месеца.

         На основание чл. 343 ал. 4, вр. с ал. 3, б „б“, предл. 1 и вр. чл. 342 ал. 1 предл. 3, вр. чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание отложил с изпитателен срок от 3 години (условно). На основание чл. 343г. от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от частните обвинители.

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 233/2021 – 10.30 часа

Подсъдим по процеса е: Е. Й. Т. (р.1982г.)

 

Със своя присъда от 26.03.2021 по НОХД 104/2020 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия Е. Й. Т. от гр. Трявна за виновен в това, че на 22.09.2015 г., на път I-4 София – Варна, при километър 51+300, с посока на движение гр. София, при условията на независимо извършителство с Л. Б. Я. (починал на 24.04.2019г.), при управление на МПС – лек автомобил „Пежо Партнер“ нарушил правилата за движение по пътищата, като при възникване на опасност за движението – навлизане в неговата пътна лента на товарен автомобил „Пежо Партнер“ не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Г. (мъж, роден 1973 г. от гр. Варна) и П. Е. Н. (мъж, роден 1983г. от гр. София), както и една тежка и три средни телесни повреди на Л. Б. Я. (р.1965г. от гр. София, водач на другия автомобил).

На основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, предл. 4 и 5, б „а“, алт. 1 и алт. 2 и „б“ алт. 1, вр. чл. 342 ал. 1 предл. 3 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години (условно). На основанеи чл. 343г. от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Ловеч и въззивна жалба от подсъдимия.

 

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 277/2021 – 11.00 часа

Подсъдим по процеса е: М. Н. С. (р.1976г.)

 

Със своя присъда от 07.04.2020 г. по НОХД 290/2020 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия М. Н. С. за виновен в това, че на 14.06.2010 г., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 25 222,99 лева – ДДС, като затаил истина в подадена справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, за данъчен период м.май 2010 г., като доставчик по три броя сделки, отразени в данъчни фактури с получател „Такопанел“ ООД – гр. Русе, поради което и на основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 от НК, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от четири години (условно). Със същата присъда, подсъдимият е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати в полза на гражданския ищец – Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 25 222,99 лева, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия.

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 175/2021 – 11.30 часа

Подсъдими по процеса са: С. С. П. (р.1967г), С. И.К (р.1972г.), Н. А. С. (р.1979г.), С. Х. М. (р.1971г.) и Г. С. К. (р.1971г.)

 

          Със своя присъда от 17.07.2017 г. по НОХД 189 /2015 г. Окръжен съд - Бургас е признал четиримата подсъдими за виновни в това, че на 06.03.2008 г., С. С. П. в съучастие с М. Х. (починал преди началото на съдебното производство в ОС-Бургас) като съизвършители, подбудени от С. И. К. и Н. А. С. като подбудители и помагачи, които от своя страна били подбудени и подпомогнати от С. Х. М., в гр. Бургас, кв. „Братя Миладинови“, отвлекли С. Г. С. от гр. Бургас с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел – престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1 от НК. Подсъдимите са признати за виновни и в това, че на същата дата, в местността „Горска нива“ край с. Паницово, община Несебър, при същото съучастие помежду си (С. С. П. и М. Х. като извършители, С.И. К., Н. А. С. и С.Х. М. – като подбудители и помагачи), умишлено умъртвили С.Г. С., причинявайки му огнестрелно нараняване в главата чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като деянието е извършено предумишлено и е с користна цел – престъпление по чл. 116 ал. 1. т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК. На основание чл. 23 от НК, съдът определил едно общо наказание за всеки от подсъдимите както следва: С. С. П. – 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим; С. И. К. – 18 години лишване от свобода при първоначален строг режим; Н. А. С. – 17 години лишаване от свобода при първоначален строг режим; С. Х. М. – 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

          Със същата присъда четиримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно помежду си сумите от по 300 000 лева на Г. Г. С. , 200 000 лева на М. М. Г., 66 000 лева на М. М. Г., 66 000 лева на И. Г. С., 33 000 лева на Г. С. С. и 33 000 лева на С. С. С., представляващи обезщетение за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди вреди в резултат от престъпленията, както и да заплатят сумата от общо 6530 лева на М. М. Г и наследниците на Г. С. Г. представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в резултат от престъплението.

          Със същата присъда, Окръжен съд – Бургас е признал за невинен подсъдимия Г. С. К. (р.1971г.) в това в периода от ноември 2007-ма до 06.03.2008 г., в съучастие със С. Х. М. да е подбудил и подпомогнал Н. А. С. и С. И. К. да подбудят и подпомогнат С. С. П. и М.И. Х. да отвлекат С. Г. С. от Бургас, с цел противозаконно да го лишат от свобода, както и умишлено да умъртвят на 06.03.2008 г. същия, като на основание чл. 304 от НПК, Г. С. К. е бил изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения в престъпления по чл. 142 ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр с чл. 142 ал. 1 и чл. 116 ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 4 и ал. 4 от НК.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Бургас, въззивни жалби от подсъдимите и въззивни жалби от частните обвинители и граждански ищци.

 

5 октомври 2021 г. (вторник)

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 102/2021 – 13.30 часа

Подсъдим по процеса е: К. Й. А. (р.1980г.)

 

         Със своя присъда от 11.09.2019 г. по НОХД 750/2018 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия К. Й. А. за виновен в това, че на 20.02.2017 г. в гр. Русе, на бул. „България“, в района на бензиностанция „Лумакс“, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2 изр. 1 и 2 от ЗДвП – „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с...конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на З. Д. С. (р.1984г.), поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен срок от три години. (условно). На основание чл. 343г. от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години.

         На основание въззивни жалби от подсъдимия и от частните обвинители, в Апелативн съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 54/2020 г. с решение по което въззивният съд изменил присъдата на първоинстанционния съд като оправдал подсъдимия по отношение на обвинението, че е извършил нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, като потвърдил присъдата в останалата и част, в това число и по отношение на наложеното наказание. След подадени касационни жалби от подсъдимия и частните обвинители, делото било изпратено във Върховния касационен съд. Със свое решение от 18.03.2021 г. ВКС върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.

 

7 октомври 2021 г. (четвъртък)

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 209/2021 – 10.00 часа

Подсъдим по процеса e: Е. Г. Р. (р.1968г.)

 

         Със своя присъда от 05.04.2021 по НОХД 35/2017 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Е. Г. Р. за невинен в това, че на 01.12.2005 г. в гр. Ловеч, като физическо лице, без съответно разрешение от БНБ по чл. 11 ал. 1 от Закона за банките и по чл. 13 ал. 1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на кредитите по смисъла на чл. 1 ал. 4 вр. с ал. 1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставил на Д. М. Т. (жена от гр. Ловеч) в заем сумата от 2000 лева при 1,88% месечна лихва, поради което на основание чл. 304 от НПК оправдал подсъдимия в тази част от повдигнатото му обвинение.

         На основание чл. 80 ал. 1 т. 3 от НПК, прекратил производството по делото по обвинението че от м. август 1999 г. до 30 март 2007 г. в гр. Ловеч като физическо лице, без съответно разрешение от БНБ, извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на кредити в лева, щатски долара и германски марки на различни физически лица, срещу задължение същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определена лихва – от 0,6% до 12% на месец и при изискване за заплащане на неустойка за забава от 10 до 250 лева за всеки ден просрочие и всяка вноска поотделно, като предоставил суми в общ размер от 86 482,22 лева – престъпление по чл. 252 ал. 2, предл първо вр. ал. 1 от НК, като общо причинените вреди са в размер на 272 617,94 лева.

         Първоинстанционният съд е прекратил производството в частта, касаеща това обвинение поради изтичане на предвидената в закона давност.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Ловеч и въззивни жалби от частните обвинители.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемам Отказ Повече информация