C C C C A+ A A- X

Бюлетин на предстоящите за разглеждане наказателни дела 6 декември – 12 декември 2021 г.

Дата на публикуване 2 декември 2021 Последна редакция 13 декември 2021 Бюлетин Отпечатай

6 декември 2021 г. (понеделник)   

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 144/2021 – 09.30 часа

Подсъдим по процеса е: Ц. А. Б. (р.1987г.)

 

         Със своя присъда от 12.03.2021 г. по НОХД 957/2019 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Ц. А. Б. от гр. Койнаре, община Червен бряг за виновен в това, че на 28.01.2013 г., в град Койнаре заплашил М. М. М. (мъж от гр. Койнаре) и С. А. М. (жена от гр. Червен бряг), с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за тях и техни близки – с побой, физическа саморазправа и убийство спреямо двамата, както и че С. А. М. ще бъде принудена насила да проституира на магистралата, като деянието било придружено със заплаха за убийство на децата на същата и причинил средна телесна повреда на същата и лека телесна повреда на М. М. М., като деянието е извършено от две лица – Ц. Б. и Д. Ш., въоръжени, с цел да бъдат принудени пострадалите да поемат имуществено задължение – 2000 евро, които да дадат на Ц. Б. – престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 130 ал. 1 от НК.

         На основание чл. 36 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 7 години лишаване от свобода, които същият да изтърпи при строг режим, както и да заплати 6000 лева глоба в полза на държавата.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия.

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 324/2021 – 10.00 часа

Подсъдим по процеса е: Х. П. М. (р.1950г.) и А. И. С. (1963г.)

 

          Със своя присъда от 29.03.2021 г. по НОХД 237/2020 г., Окръжен съд – Русе признал подсъдимия Х. П. М. за виновен в това, че на 23.03.2015 в гр. Русе, при условията на независимо съпричиняване с В. И. Г. – „водач мотокар“ в „Порт Булмаркет“ ЕООД – Русе и А. И. С., в качеството си на работодател – управител и изпълнителен директор на „Порт Булмаркет“ ЕООД – гр. Русе, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – осигуряване на безопасността на работещите в склад за метали, закрито хале, стопанисвано от „Порт Булмаркет“ ЕООД – гр. Русе, осигуряващи извършване на товаро-разтоварни работи, както и на безопасната експлоатация на челен товарач – мотокар тип „Kalmar DCD 250 – 12 LB”, при извършване на товаро-разтоварни работи и маневри в същото хале – като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Д. П. П., назначен на длъжност „талиман“ в същото дружество, не осигурил ефективен контрол върху извършваната работа от наетите от дружеството работещи в склад за метали, нарушил нормативните изисквания по чл. 275 ал. 1 от КТ; чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБУТ; чл. 16 ал. 1 т. 1 т. 6 от ЗЗБУТ; Наредба №7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; Наредба №10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари; Наредба №12 от 30 12.2005 г. за осигуряване на здравословно и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи; Наредба №РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, като с това причинил смъртта на Д. П. П.

          На основание чл. 123 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, първоинстанционият съд осъдил подсъдимия на 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години (условно).

          Със същата присъда, Окръжен съд – Русе признал подсъдимия А. И. С. за виновен в това, че на същата дата и място, при условията на независимо съпричиняване с В. И. Г. – „водач мотокар“ в „Порт Булмаркет“ ЕООД – гр. Русе и Х. П. М. – управител на „Порт Булмаркет“ ЕООД – гр. Русе, в качеството си на „Инспектор здраве и безопасност на работата“ в „Порт Булмаркет“ ЕООД –гр. Русе,  поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – осигуряване на безопасността на работещите в склад за метали, закрито хале, стопанисвано от „Порт Булмаркет“ ЕООД – гр. Русе, осигуряващи извършване на товаро-разтоварни работи, както и на безопасната експлоатация на челен товарач – мотокар тип „Kalmar DCD 250 – 12 LB”, при извършване на товаро-разтоварни работи и маневри в същото хале, нарушил задълженията си по Длъжностна характеристика от 12.10.2007 към Трудов договор №15/17.07.2006 г., като не предприел действия за прилагане на разпоредбите на Наредба №10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, Наредба №12 от 30 12.2005 г. за осигуряване на здравословно и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и Наредба №РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, като не информирал и консултирал работодателя си и управител на „Порт Булмаркет“ ЕООД – гр. Русе по всички аспекти, свързани със здраве и безопасност при работа и ПБЗН и с това причинил смъртта на Д. П. П.

          На основание чл. 123 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, първоинстанционият съд осъдил подсъдимия на 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години (условно).

          Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимите.

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 361/2020 – 10.30 часа

Подсъдими по процеса са: П. Б. И. (р. 1955 г. ), Р. Р. Б. (1963г.) и Н. К. И. (р.1969г.)

 

         Със своя присъда от 14.07.2021 г., по НОХД 349/2021 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимите П. Р. И. и Р. Р. Б. за виновни в това, че за времето от 12.30 ч. до 14.00 ч. на 23.09.2011 г. на главен път Е 70 на изхода на гр. Русе в посока гр. Варна, в качеството си на длъжностни лица – полицейски органи – младши автоконтрольори I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР – Русе, осъществяващи административно контролна дейност, в съучастие като съизвършители, по време на пътна полицейска проверка на С. Д. Д. (румънски гражданин),  са поискали и приели от него дар, който не им се следва – 20 евро, с левова равностойност 39.12 лева, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на административни нарушения по чл. 179 ал 3. т. 4 от ЗДвП, по чл. 182 от ЗДвП и по чл. 183, ал .4, т. 7 от ЗДвП.

         Със същата присъда, П. Р. И. е признат за виновен и в това, че на 15.09.2011 г. е поискал и приел от С. Д. Д. дар, който не му се следва – 100 румънски леи, с левова равностойност 45,52 лева, за да не извърши действие по служба – да не му състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 182 ал. 1 т. от ЗДвП.

         Със същата присъда, Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Н. К. И. за виновен в това, че на 23.09.2011 г., около 10.30 ч., на главен път  E-85 между 7-ми и 9-ти километър в посока гр. Русе, гр. Бяла, в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган, полицай, младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР гр. Русе, осъществяващ административно контролна дейност, по време на извършване на пътна полицейска проверка на С. Д. Д.  поискал и приел от същия дар, който не му се следва – сума от 100 румънски леи, с левова равностойност от 45,52 лева, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установява на административно нарушение по чл. 179 ал. 3, т. 4 от ЗДвП.

         На основание чл. 302, т. 1 вр. чл. 301 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимите на следните наказания: П. Б. И. – 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години (условно); Р. Р. Б. – 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години (условно); Н. К. И. - 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години (условно). С присъдата, тримата подсъдими са лишени и от право да заемат длъжност в държавната администрация, както и да упражняват професията „полицай“ за срок от три години след изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимите.

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 339/2021 – 11.00 часа

Подсъдими по процеса са: А. З. Ш. (р. 1990г.) и Д. А. К. (р.1990г.)

 

         Със своя присъда от 25.08.2021 г., по НОХД 229/2021 г. Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимите А. З. Ш. и Д. А. К. за виновни в това, че на 29.11.2020 г., в гр. Кнежа, обл. Плевен, като съизвършители отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 35 лева, в банкноти, както и мобилен телефон на стонийност 185 лв. от владението и без съгласието на собственика А. Г. А. (мъж, р. 1966 г. от гр. Монтана), като употребили за това сила – нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и тялото на пострадалия, в следствие на което му нанесли средна телесна повреда – избиване на зъб, довело до затрудняване на дъвченето – престъпление по чл. 199 ал. 1 ,т. 3, пр. 2-ро, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

         Двамата подсъдими са признати за виновни и в това, че на същата дата, в съучастие помежду си като извършители, отвлекли А. Г. А., като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК. (По отношение на Д. А. К. – и във вр. с чл. 29 ал. 1 б „А“ и б „Б“, тъй като дянията предстляват опасен рецидив).

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Плевен определил по едно общо наказание на всеки един от подсъдимите, измежду наложените за отделните престъпни деяния, а именно – 10 години лишаване от свобода за А. З. Ш., което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и 12 години лишаване от свобода за Д. А. К., което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основанив въззивни жалби от подсъдимите.

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 126/2021 – 11.30 часа

Подсъдим по процеса е: А. Б. М. (р.1973г.)

 

         Със своя присъда от 26.02.2021 г. по НОХД 344/2019 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия А. Б. М. за виновен в това, че на 13.11.2014 г. в гр. Ловеч, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Любиком“ ЕООД – Ловеч, като съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание – отчетни регистри, дневник за покупки и дневник за продажби, съгласно чл. 124 от ЗДДС при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП гр. Велико Търново, а също така и потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит без правно основановие за това, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери – 89 658,06 лева. На основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 т. 6, предл. 1 и 2 и т. 7, чл. 36 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд му определил наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 5 години, а също така постановил и конфискация на имущество на подсъдимия.

         Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че в периода 10.12.2014 г. до 12.12.2014 г., в условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от преправен официален документ – акт за дерегистрация по ЗДДС, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП, като за самото преправяне на подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност. На основание чл. 316 предл. 2 вр. чл. 308 ал. 1 предл. 2 , вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, съдът определил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 години.

         На основание чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от НК, ОС-Ловеч наложил едно общо наказание измежду определените за отделните престъпни деяния, а именно 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил с изпитателен срок от 5 години (условно), както и конфискация на имущество. Подсъдимият е осъден и да заплати сумата от 89 658,06 лева в полза на държавата, представляваща имуществени вреди в резултат от престъплението.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 175/2021 – 13.00 часа

Подсъдими по процеса са: С. С. П. (р.1967г), С. И.К (р.1972г.), Н. А. С. (р.1979г.) и С. Х. М. (р.1971г.)

 

          Със своя присъда от 17.07.2017 г. по НОХД 189 /2015 г. Окръжен съд - Бургас е признал четиримата подсъдими за виновни в това, че на 06.03.2008 г., С. С. П. в съучастие с М. Х. (починал преди началото на съдебното производство в ОС-Бургас) като съизвършители, подбудени от С. И. К. и Н. А. С. като подбудители и помагачи, които от своя страна били подбудени и подпомогнати от С. Х. М., в гр. Бургас, кв. „Братя Миладинови“, отвлекли С. Г. С. от гр. Бургас с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел – престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1 от НК. Подсъдимите са признати за виновни и в това, че на същата дата, в местността „Горска нива“ край с. Паницово, община Несебър, при същото съучастие помежду си (С. С. П. и М. Х. като извършители, С. И. К., Н. А. С. и С. Х. М. – като подбудители и помагачи), умишлено умъртвили С. Г. С., причинявайки му огнестрелно нараняване в главата чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като деянието е извършено предумишлено и е с користна цел – престъпление по чл. 116 ал. 1. т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК. На основание чл. 23 от НК, съдът определил едно общо наказание за всеки от подсъдимите както следва: С. С. П. – 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим; С. И. К. – 18 години лишване от свобода при първоначален строг режим; Н. А. С. – 17 години лишаване от свобода при първоначален строг режим; С. Х. М. – 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

          Със същата присъда четиримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно помежду си сумите от по 300 000 лева на Г. Г. С. , 200 000 лева на М. М. Г., 66 000 лева на М. М. Г., 66 000 лева на И. Г. С., 33 000 лева на Г. С. С. и 33 000 лева на С. С. С., представляващи обезщетение за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди вреди в резултат от престъпленията, както и да заплатят сумата от общо 6530 лева на М. М. Г и наследниците на Г. С. Г. представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в резултат от престъплението.

          Със същата присъда, Окръжен съд – Бургас е признал за невинен подсъдимия Г. С. К. (р.1971г.) в това в периода от ноември 2007-ма до 06.03.2008 г., в съучастие със С. Х. М. да е подбудил и подпомогнал Н. А. С. и С. И. К. да подбудят и подпомогнат С. С. П. и М. И. Х. да отвлекат С. Г. С. от Бургас, с цел противозаконно да го лишат от свобода, както и умишлено да умъртвят на 06.03.2008 г. същия, като на основание чл. 304 от НПК, Г. С. К. е бил изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения в престъпления по чл. 142 ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр с чл. 142 ал. 1 и чл. 116 ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 4 и ал. 4 от НК.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Бургас, въззивни жалби от подсъдимите и въззивни жалби от частните обвинители и граждански ищци.

 

7 декември 2021 г. (вторник)

 

Въззивно наказателно от общ характер дело 292/2021 – 10.30 часа

Подсъдим по процеса е: Т. Ц. Х. (р.1950г.)

 

Със своя присъда от 08.06.2021 по НОХД 1001/2018 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимата Т. Ц. Х. от гр. Долна Митрополия за виновна в това, че в периода 29.04.2009 г. – 13.10.2009 г., в гр. Долна Митрополия, при условията на продължавано престъпление, в качеството и на служител на Община Долна Митрополия, изпълняващ инвеститорски контрол на обекти „Изграждане на подпорна стена и повърхностно отводняване на махала в землището на село Биволаре“, „Възстановяване сградата на читалище „Хараламби Георгиев“ – с. Рибен“ и „Възстанояване на черква „Света Троица“ – с. Горна Митрополия, съставила и подписала документи с невярно съдържание, като общата стойност на разликата между изпълнените СМР и актуваните в протоколите за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи на трите обекта е в размер на 211 649,85 лв. с ДДС и съзнателно дала възможност на юридическото лице „Корект Трейд“ ЕООД – гр. София да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери – пари в размер на 211 351,95 лева, предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет.

         На основание чл. 212 ал. 4, алт. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимата на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от пет години (условно).

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимата.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемам Отказ Повече информация