11 април 2022 г. (понеделник)       

Въззивно наказателно от общ характер дело 68/2022 – 10.30 часа

Подсъдими по процеса са: Д. А. К. (р.1984) и Л. В. И. (р.1981)

         Със своя присъда от 04.11.2021 г. по НОХД 385/2021 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимата Д. А. К. от гр. Тетевен, за виновна в това, че на 14.10.2020 г. в 08.39, в гр. Ловеч, използвала платежен инструмент – дебитна карта и данни за платежния документ, издадена от „Банка ДСК“ АД, без съгласието на титуляра  Г. Д. П. (мъж от с. Лесидрен), като извършила плащане за сума в размер на 120,36 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249 ал. 1 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), я осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години (условно).

         Със същата присъда, подсъдимият Л. В. И. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 13.10.2020 г. до 14.10.2020 г., в село Български извор, в село Борима и село Сопот, чрез 11 броя транзакции използвал платежен инструмент – дебитна карта и данни за платежния инструмент (ПИН код), издадена от Банка ДСК АД, без съгласието на титуляра Г. Д. П. (мъж от с. Лесидрен), като изтеглил сума в общ размер на 2093,38 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление. На основание чл. 249 ал. 1 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд го осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца и глоба в размер на 2000 лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години (условно).

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимите.

Въззивно наказателно от общ характер дело 175/2021 – 11.00 часа

Подсъдими по процеса са: С. С. П. (р.1967г), С. И.К (р.1972г.), Н. А. С. (р.1979г.) и С. Х. М. (р.1971г.)

          Със своя присъда от 17.07.2017 г. по НОХД 189 /2015 г. Окръжен съд - Бургас е признал четиримата подсъдими за виновни в това, че на 06.03.2008 г., С. С. П. в съучастие с М. Х. (починал преди началото на съдебното производство в ОС-Бургас) като съизвършители, подбудени от С. И. К. и Н. А. С. като подбудители и помагачи, които от своя страна били подбудени и подпомогнати от С. Х. М., в гр. Бургас, кв. „Братя Миладинови“, отвлекли С. Г. С. от гр. Бургас с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел – престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1 от НК. Подсъдимите са признати за виновни и в това, че на същата дата, в местността „Горска нива“ край с. Паницово, община Несебър, при същото съучастие помежду си (С. С. П. и М. Х. като извършители, С. И. К., Н. А. С. и С. Х. М. – като подбудители и помагачи), умишлено умъртвили С. Г. С., причинявайки му огнестрелно нараняване в главата чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като деянието е извършено предумишлено и е с користна цел – престъпление по чл. 116 ал. 1. т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК. На основание чл. 23 от НК, съдът определил едно общо наказание за всеки от подсъдимите както следва: С. С. П. – 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим; С. И. К. – 18 години лишване от свобода при първоначален строг режим; Н. А. С. – 17 години лишаване от свобода при първоначален строг режим; С. Х. М. – 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

          Със същата присъда четиримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно помежду си сумите от по 300 000 лева на Г. Г. С. , 200 000 лева на М. М. Г., 66 000 лева на М. М. Г., 66 000 лева на И. Г. С., 33 000 лева на Г. С. С. и 33 000 лева на С. С. С., представляващи обезщетение за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди вреди в резултат от престъпленията, както и да заплатят сумата от общо 6530 лева на М. М. Г и наследниците на Г. С. Г. представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в резултат от престъплението.

          Със същата присъда, Окръжен съд – Бургас е признал за невинен подсъдимия Г.С. К. (р.1971г.) в това в периода от ноември 2007-ма до 06.03.2008 г., в съучастие със С. Х. М. да е подбудил и подпомогнал Н.А. С. и С. И. К. да подбудят и подпомогнат С. С. П. и М. И. Х. да отвлекат С. Г. С. от Бургас, с цел противозаконно да го лишат от свобода, както и умишлено да умъртвят на 06.03.2008 г. същия, като на основание чл. 304 от НПК, Г. С. К. е бил изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения в престъпления по чл. 142 ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр с чл. 142 ал. 1 и чл. 116 ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 4 и ал. 4 от НК.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Бургас, въззивни жалби от подсъдимите и въззивни жалби от частните обвинители и граждански ищци.

Въззивно наказателно от общ характер дело 72/2022 – 11.30 часа

Подсъдим по процеса е: Н. Е. Н. (р.1990г.)

Със своя присъда от 08.11.2021 г. по НОХД 894/2020 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Н. Е. Н. за виновен в това, че на 29.08.2017 г., по второкласен път II-51 (гр. Бяла – гр. Попово), в района на км. 20, в землището на с. Копривец, при управление на МПС – влекач „Скания Р 440“, теглещ полуремарке „Беналу Оптилинер“ нарушил правилата за движение по пътщата – чл. 16 ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – като при избиране на скоростта на движение е превишил максимално допустимата такава, която е 70 км./ч. за ППС от категория С+Е, като е управлявал превозното средство със скорост от 76 км./ч. и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – К. Г. И. (мъж от гр. Плевен, починал на 06.09.2017г.) и средна телесна повреда на две лица – на Р. П. И. (жена от гр. Плевен) и С. П. Ц. (жена от гр. Плевен).

На основание чл. 343 ал. 4, вр. с чл. 343 ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1. от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години (условно).

На основание чл. 343 г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.

13 април 2022 г. (сряда)

Въззивно наказателно от общ характер дело 60/2022 – 13.00 часа

Подсъдим по процеса e: И. О. Ц. (р.1989г.)

         Със своя присъда от 23.10.2020 по НОХД 542/2019 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия И. О. Ц. за виновен в това, че за времето от 11.30 до 18.00 часа на 10.01.2016 г. в гр. Троян, обл Ловеч, в гориста местност в мах. „Расташка“ при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол – П. Т. Г. (р. 1957г. от гр. Троян), като я лишил от възможност за самоотбрана и без нейно съгласие, връзвайки ръцете и с въже и като я принудил със сила, поради което и на основание чл. 152 ал. 1 т. 1 и т.2 пр. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б „б“ от НК го осъдил на 15 години лишаване от свобода за това деяние.

         Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че за времето от 11.30 ч. до 18.00 ч. на 10.01.2016 г., на същото място, с цел да бъде прикрито друго престъпление – изнасилването на П. Т. Г., извършено непосредствено преди това, умишлено умъртвил същата чрез удар върху дясната слепоочна кост с дръжка на газов пистолет, марка „Екол“, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 8, пред. 2 и т. 12. вр. с чл. 115 осъдил същия на доживотен затвор.

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК, Окръжен съд – Ловеч определил едно общо наказание, което подсъдимият да изтърпи, а именно по-тежкото от двете – доживотен затвор при условията на специален режим.

         Подсъдимият е осъден и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Н. Т. Н. 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимия и неговия защитник.

         (По въззивните жалби е било образувано ВНОХД 39/2021, с решение по което, Апелативен съд – Велико Търново потвърдил присъдата на Окръжен съд – Ловеч. След обжалване пред Върховния касационен съд било постановено решение, с което ВКС отменил решението на ВТАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд)