Въззивно наказателно от общ характер дело 95/2022 – 10.00 часа

Подсъдим по процеса е: Х. Р. И. (р.1957)

         Със своя присъда от 17.02.2022 г. по НОХД 611/2021 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Х. Р. И. за виновен в това, че на 05.10.2018 г., в гр. Русе, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 207“, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на П. Р. И., настъпила на 17.11.2018 г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

         На основание чл. 343а, ал. 1, б „б“, вр. с чл. 343 ал. 1 б. „в“, пр. 1, вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3, чл. 54 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода за това деяние, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от три години. (условно) На основание чл. 343г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.

Въззивно наказателно от общ характер дело 99/2022 – 11.00 часа

Подсъдим по процеса е: Е. М. С. (р. 1983г.)

         Със своя присъда от 07.12.2021 г. по НОХД 435/2021 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Е. М. С. за виновен в това, че на 06.02.2021 г., в гр. Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление, на два пъти, след предварителен сговор да вършат кражби и грабежи с К. И. Ц., роден през 2003 г., последният като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянията си и можещ да ръководи постъпките си при първото деяние и сам при второто деяние, отнел чужди движими вещи: пари в брой-монети, в размер на 10 лева от владението на Ф. Ф. И. от гр. Русе и 1 брой мобилен телефон „Леново“ , на стойност 30 лева от владението на А. К. М. от гр. Русе, всичко на стойност 40 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.

         На основание чл. 199 ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 54 ал. 1 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд му наложил наказание от 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе.

Въззивно наказателно от общ характер дело 391/2021 – 11.30 часа

Подсъдим по процеса е: И. З. И. (р.1984г.)

Със своя присъда от 01.11.2021 г. по НОХД 108/2020 г., Окръжен съд – Габрово е признал подсъдимия И. З. И. от гр. Севлиево за виновен в това, че в периода от месец април 2015 г. до края на м.февруари 2019 г. (включително) в гр. Севлиево, като физическо лице, без съответно разрешение от БНБ по чл. 13 ал. 1 от ЗКИ, извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на кредити по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, а именно предоставял заеми за своя сметка и на собствен риск на различни лица при уговаряна и варираща като размер за периода на връщане лихва, като с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на общо 2985,97 лв., представляващи уговорена и заплатена лихва. На основание чл. 252 ал. 1, вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, подсъдимият е бил осъден от първоинстанционния съд на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 5 години (условно). Подсъдимият е признат за невинен да е извършил същото престъпление в периода от м. февруари 2019 г. до 09.03.2019 г., както и да е получил неправомерни доходи над размера на сумата от 2985,97 лв. до размер на общо 26 095,97 лв, както и получените неправомерни доходи да са значителни, поради което е бил оправдан по обвинението за по-тежко престъпление по чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Габрово и въззивна жалба от подсъдимия.

Въззивно наказателно от общ характер дело 126/2021 – 12.30 часа

Подсъдим по процеса е: А. Б. М. (р.1973г.)

         Със своя присъда от 26.02.2021 г. по НОХД 344/2019 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия А. Б. М. за виновен в това, че на 13.11.2014 г. в гр. Ловеч, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Любиком“ ЕООД – Ловеч, като съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание – отчетни регистри, дневник за покупки и дневник за продажби, съгласно чл. 124 от ЗДДС при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП гр. Велико Търново, а също така и потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит без правно основановие за това, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери – 89 658,06 лева. На основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 т. 6, предл. 1 и 2 и т. 7, чл. 36 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд му определил наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 5 години, а също така постановил и конфискация на имущество на подсъдимия.

         Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че в периода 10.12.2014 г. до 12.12.2014 г., в условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от преправен официален документ – акт за дерегистрация по ЗДДС, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП, като за самото преправяне на подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност. На основание чл. 316 предл. 2 вр. чл. 308 ал. 1 предл. 2 , вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, съдът определил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 години.

         На основание чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от НК, ОС-Ловеч наложил едно общо наказание измежду определените за отделните престъпни деяния, а именно 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил с изпитателен срок от 5 години (условно), както и конфискация на имущество. Подсъдимият е осъден и да заплати сумата от 89 658,06 лева в полза на държавата, представляваща имуществени вреди в резултат от престъплението.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.

Въззивно наказателно от общ характер дело 388/2021 – 13.30 часа

Подсъдими по процеса са: Й. И. И. (р.1989г.), И. Д. Ц. (р.1969г.) и А. А. М. (р.1975г.)

         Със своя присъда от 06.10.2021 г. по НОХД 925/2020 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Й. И. И. за виновен в това, че в периода 24.04.2016 г. – 31.05.2016 г., в гр. Бяла, обл. Русе и ГКПП Кулата – Промахон, Република България, в условията на продължавано престъпление на 2 пъти набрал и транспортирал отделно лице – жена от град Бяла (р.1997г.) и я превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от съгласието и, като деянието е било извършено чрез обещаване на облаги. Същото деяние при същите условия по отношение на същото лице извършил и в периода от 15.11.2019-03.02.2020 г. – престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. ал. 1 пр. 1. от НК. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че в периода 17.11.2019 г. – 31.12.2019 г. в гр. Русе, гр. Сливо поле и село Борисово, обл. Русе, набирал и транспортирал отделно лице (същата жена от гр. Бяла), с цел да бъде използвана за разрватни действия, независимо от съгласието й – престъпление по чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК. И. Й. И. е признат за виновен и в това, че в периода 06.03.2020 г. – 28.03.2020 г. в гр. Сливо поле, в съучастие като извършител с И. Д. Ц. и подпомогнат от същия чрез предоставяне на жилище, където да бъде принудително държана, противозаконно лишил от свобода жена от гр. Бяла (лицето, спрямо което са осъществени и предходните деяния), като деянието е продължило повече от две денонощия – престъпление по чл. 142а, ал. 5, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

         На основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК, първоинстанционният съди определил едно общо наказание за подсъдимия, измежду определените за всяко отделно престъпление, а именно 9 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и да заплати 30 000 лева глоба в полза на държавата.

         Окръжен съд – Русе е признал подсъдимите И. Д. Ц. и А. А. М. за виновни в това, че за времето от 10.06.2017 г. до 20.10.2017 г. в с. Въбел, област Плевен и в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти и в съучастие като извършители отвлекли другиго – жена от с. Въбел (р.1997г.), като делянието е извършено от две лица и отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната – в Република Гърция – престъпление по чл. 142 ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2, вр. чл. 26 от НК.

         Със същата присъда подсъдимите И. Д. Ц. и А.А. М. са признати за виновни в това, че на 10.06.2017 г., в с. Въбел, обл. Плевен и ГКПП Кулата – Промахон – Република Гърция, в съучастие помежду си като извършители набрали и транспортирали отделно лице – жена от с. Въбел (същото лице, по отношение на което е извършено предходното престъпление отвличане) и я превели през границата на страната, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие в Република Гърция, като деянието е извършено чрез отвличане – престъпление по чл. 159б, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал.2, т. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът определил по едно общо наказание за подсъдимия И. Д. Ц. измежду определените за отделните престъпни деяния, а именно 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и 30 000 лева глоба. На същото основание, съдът определил едно общо наказание и за подсъдимата А. А. М., а именно 8 години лишаване от свобода, както и 25 000 лева глоба.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от тримата подсъдими.