16 май 2022 г. (понеделник)  

Въззивно наказателно от общ характер дело 98/2022 – 10.00 часа

Подсъдим по процеса е: А. Ц. И.  (р.1998 г.)

         Със своя присъда от 04.12.2020 г. по НОХД 809/2021 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия А. Ц. И. за виновен в това, че на 04.12.2022 г., в гр. Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: метамфетамин с нето тегло 6.14 грама на стойност 153,5 лева и марихуана с тегло 1,6119 грама, на стойност 9,67 лева, всичко на стойност 163,17 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр. 4, чл. 54 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе и въззивна жалба от подсъдимия.

Въззивно наказателно от общ характер дело 102/2022 – 10.30 часа

Подсъдим по процеса е: К. М. И. (р.1979г.) и К. Г. М. (р.1970г.)

         Със своя присъда от 20.01.2022 г. по НОХД 890/2019 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия К. М. И. за виновен в това, че в периода м. септември – м. октомври 2017 г., на пътя между с. Ясен и с. Дисевица, обл. Плевен, на пътя Русе-Тетевен, в близост до Заводски строежи, в с. Търнене, обл. Плевен и с. Ясен и на пътя между с. Ясен и с. Крушовица, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР – Плевен, поискал и приел дарове – парични суми в размер на 210 лева, които не му се следват от четири лица, за да не извърши действие по служба – да не състави актове за установяване на административни нарушения, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. На основание чл. 302 т. 1, предл. предпоследно, т. 2 б „а“, предл. 1, вр. с чл. 301 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66 ал. 1 с изпитателен срок от пет години (условно), а също така и наказание глоба от 1000 лева в полза на държавата.

         Със същата присъда, съдът признал подсъдимия К. Г. М. за виновен в това, че на 06.11.2017 г. на пътя между гр. Плевен и гр. Долни Дъбник, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР – Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от мъж от гр. Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение по ЗДвП, като деянието е извършено чрез изнудване и посредством злоупотреба със службеното положение.

          На основание чл. 302 т. 1, предл. предпоследно, т. 2 б „а“, предл. 1, вр. с чл. 301 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66 ал. 1 с изпитателен срок от три години (условно), а също така и наказание глоба от 300 лева в полза на държавата.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимите.

17 май 2022 г. (вторник)

Въззивно наказателно от общ характер дело 60/2022 – 13.00 часа

Подсъдим по процеса e: И.О. Ц. (р.1989г.)

         Със своя присъда от 23.10.2020 по НОХД 542/2019 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия И. О. Ц. за виновен в това, че за времето от 11.30 до 18.00 часа на 10.01.2016 г. в гр. Троян, обл Ловеч, в гориста местност в мах. „Расташка“ при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол – П. Т. Г. (р. 1957г. от гр. Троян), като я лишил от възможност за самоотбрана и без нейно съгласие, връзвайки ръцете и с въже и като я принудил със сила, поради което и на основание чл. 152 ал. 1 т. 1 и т.2 пр. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б „б“ от НК го осъдил на 15 години лишаване от свобода за това деяние.

         Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че за времето от 11.30 ч. до 18.00 ч. на 10.01.2016 г., на същото място, с цел да бъде прикрито друго престъпление – изнасилването на П. Т. Г., извършено непосредствено преди това, умишлено умъртвил същата чрез удар върху дясната слепоочна кост с дръжка на газов пистолет, марка „Екол“, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 8, пред. 2 и т. 12. вр. с чл. 115 осъдил същия на доживотен затвор.

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК, Окръжен съд – Ловеч определил едно общо наказание, което подсъдимият да изтърпи, а именно по-тежкото от двете – доживотен затвор при условията на специален режим.

         Подсъдимият е осъден и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Н. Т. Н. 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимия и неговия защитник.

         (По въззивните жалби е било образувано ВНОХД 39/2021, с решение по което, Апелативен съд – Велико Търново потвърдил присъдата на Окръжен съд – Ловеч. След обжалване пред Върховния касационен съд било постановено решение, с което ВКС отменил решението на ВТАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд)

18 май 2022 г. (сряда)

Въззивно наказателно от общ характер дело 102/2021 – 11.00 часа

Подсъдим по процеса е: К. Й. А. (р.1980г.)

         Със своя присъда от 11.09.2019 г. по НОХД 750/2018 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия К. Й. А. за виновен в това, че на 20.02.2017 г. в гр. Русе, на бул. „България“, в района на бензиностанция „Лумакс“, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2 изр. 1 и 2 от ЗДвП – „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с...конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на З Д. С. (жена, р.1984г.), поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен срок от три години. (условно). На основание чл. 343г. от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години.

         На основание въззивни жалби от подсъдимия и от частните обвинители, в Апелативн съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 54/2020 г. с решение по което въззивният съд изменил присъдата на първоинстанционния съд като оправдал подсъдимия по отношение на обвинението, че е извършил нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, като потвърдил присъдата в останалата и част, в това число и по отношение на наложеното наказание. След подадени касационни жалби от подсъдимия и частните обвинители, делото било изпратено във Върховния касационен съд. Със свое решение от 18.03.2021 г. ВКС върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.