07 ноември 2022 г. (понеделник)   

Въззивно наказателно от общ характер дело 206/2022 – 09.30 часа

Подсъдим по процеса е: Д. А. Д. (р.1947г.)

         Със своя присъда от 07.04.2022 г. по НОХД 727/2021 г., Окръжен съд - Плевен признал подсъдимия Д. А. Д. за виновен в това, че на 19.10.2019 г., в с. Божурлук, област Плевен, при управление на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит“, собственост на мъж от гр. Свищов, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:

         - чл. 21, ал. 1 – При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превиши следните стойности на скоростта – за ППС от категория „В“ в населено място – 50 км./ч., като управлявал МПС със скорост от 66.9 км/ч.

         - чл. 116 – Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като не изпълнил задължението си като водач по отношение на пешеходеца В. Г. К. (жена на 89 г. от с. Божурлък, общ. Левски) и по непредпазливост причинил смъртта и (починала на 19.10.2019 г.), в 22.05 ч. в района на с. Тотлебен, при транспортирането и от екип на филиал на СМП – град Белене. На основание чл. 343, ал. 1, б „в“, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години (условно). На основание чл. 343 г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия. 

Въззивно наказателно от общ характер дело 146/2022 – 10.00 часа

Подсъдима по процеса е: А. К. А. (р. 1988г.)

         Със своя присъда от 30.03.2022 г. по НОХД 47/2022 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия А. К. А. за виновен в това, че през нощта срещу 04.03.2021 г. в гр. Тетевен, област Ловеч, в жилище (апартамент), собственост на същия, находящ се в ж. к. „Пеновото“, след нанесен побой, при условията на домашно насилие и с особена жестокост, умишлено причинил смъртта на К. В. А. (жена, родена 1981 г. от гр. Тетевен), починала на 11.03.2021 г. в УМБАЛ – Плевен. На основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предложение последно и т. 6а, вр. с чл. 115, вр. с чл. 54 и чл. 38а ал. 1 от НК, при отегчаващи вината обстоятелства, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на доживотен затвор, който да изтърпи при първоначален специален режим.

         Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Д. Д. П., В. М. П. и С. А. А. от гр. Тетевен сумата от по 300 000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от престъплението.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.  

Въззивно наказателно от общ характер дело 255/2022 – 10.30 часа

Подсъдими по процеса са: К. С. С. (р.1976г.), Ю. С. С. (р1973г.) и Е.В. К. (р. 1970г.)

Със своя присъда от 06.07.2022 г. по НОХД 197/2022 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия К. С. С. за виновен в това, че през периода от 01.10.2011 г.  01.07.2014 г., в гр. Русе, сам и в съучастие с Е. В. К. от гр Русе като извършител, подпомогнат по друг начин от Е. В. К., извършил финансови операции и сделки със средства и имущество, за които знаел, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление (измама) от Ю.С. С. и от И. Т. М. – на четири пъти сключвал сделки с имущество – като наемодател сключвал договори за наем на магазини в гр. Русе, а също така прехвърлил 1556,67 лева, получена от фирма по договор за наем на магазин от своя разплащателна сметка по друга своя банкова сметка – като имуществото е на обща стойност 520 206,67 лв.

Подсъдимият К. С. С. е признат за виновен и в това, че в периода от 01.10.2011 – 31.03.2013 г., в гр. Русе придобил, получил и използвал имущсетво, за което е знаел към момента на получването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. с чл. 209 ал. 1 от НК (измама) – отдавал недвижимо имущество под наем и придобивал парични суми от договорите за наем, на общо 40 пъти, като имуществото е на обща стойност 559 320 лева и случаят е особено тежък.

Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 06.01.2012 г., в гр. Русе, в съучастие с Ю. С. С. като помагач, умишлено улеснил последния чрез набавяне на средства – предоставил му пълномощно с нотариална заверка на подписа от нотариус, с което упълномощил Ю. С. С. да извършва тегления в брой от личната му банкова сметка, да получи имущество – чрез тегления в брой на парични суми в размер на общо 25 010 лева, постъпили по тази сметка чрез преводи от фирма с основание за плащане „наем по договор“ за магазин, намиращ се в гр. Русе, за които подсъдимият знаел, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление – престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1. пр. 1. и пр. 2 от НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът определил едно общо наказание за подсъдимия измежду постановените за отделните деяния, а именно 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на които отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години (условно), а също така му наложил глоба в размер на 10 000 лева, както и отнемане на част от имуществото до равностойността на 559 320 лева.

Със същата присъда, Окръжен съд – Русе признал подсъдимия Е. В. К. за виновен в това, че през неустановена дата след 11.03.2013 г. в гр. и на 01.01.2015 г. Русе извършил сделки с имущество – магазин, намиращ се в гр. Русе, за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. с чл. 209 ал. 1 от НК от Ю. С. С. и И. Т. Н. – сключил на три  пъти договори за наем на същия обект на стойност 209 448 лева, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че в същия период получил имущество – парични суми, получени в брой като наемна цена по сключени договори договори за наем на недвижими имоти – магазини в гр. Русе и използвал част от имущество, като го отдавал под наем по договор, за което знаел че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. с чл. 209 ал.1 от НК. (измама), като деянието е извършено на общо 47 пъти и имуществото е в особено големи размери на обща стойност 253 948 лева и случаят е особено тежък. -престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1. пр. 1. и пр. 2 от НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът определил едно общо наказание за подсъдимия измежду постановените за отделните деяния, а именно 7 години лишаване от свобода, глоба в размер на 100 000 лева, както и отнемане на част от имуществото до равностойността на 44 500 лева.

Със същата присъда, ОС-Русе признал подсъдимия Ю. С. С. за виновен в това, че през периода 31.01.2012 г. – 11.02.2013 г., в гр. Русе, в съучастие с К. С. С. като извършител, подпомогнат от последния чрез набавяне на средства – предоставяне на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 06.01.2012 г., с което К. С. С. го упълномощил да извършва тегления в брой от неговата банкова сметка, получил парични суми в общ размер на 25 010 лева, чрез изтеглянето им на каса от горепосочената банкова сметка, с основание за плащане „наем по договор“ за магазин в гр. Русе, за което имущество знаел, че е придобито от тежко умишлено престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. с чл. 209 от НК, извършено от него самия и от И. Т. М., като деянието е извършено на общо 32 пъти.

На основание чл. 253 ал. 4, вр. с ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2 и чл. 20 ал. 2 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 7 години лишаване от свобода при първоначален стрго режим, глоба в размер на 100 000 лева, както и отнемане на имущество до равностойността на 25 010 лева.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимите.