14 ноември 2022 г. (понеделник)   

Въззивно наказателно от общ характер дело 149/2022 – 10.30 часа

Подсъдим по процеса е: Ц. А. Б. (р.1987г.)

         Със своя присъда от 12.03.2021 г. по НОХД 957/2019 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Ц. А. Б. от гр. Койнаре, община Червен бряг за виновен в това, че на 28.01.2013 г., в град Койнаре заплашил М. М. М. (мъж от гр. Койнаре) и С. А. М. (жена от гр. Червен бряг), с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за тях и техни близки – с побой, физическа саморазправа и убийство спреямо двамата, както и че С. А. М. ще бъде принудена насила да проституира на магистралата, като деянието било придружено със заплаха за убийство на децата на същата и причинил средна телесна повреда на същата и лека телесна повреда на М. М. М., като деянието е извършено от две лица – Ц. Б. и Д. Ш., въоръжени, с цел да бъдат принудени пострадалите да поемат имуществено задължение – 2000 евро, които да дадат на Ц. Б. – престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 130 ал. 1 от НК.

         На основание чл. 36 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 7 години лишаване от свобода, които същият да изтърпи при строг режим, както и да заплати 6000 лева глоба в полза на държавата.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия.

Въззивно наказателно от общ характер дело 148/2022 – 11.00 часа

Подсъдим по процеса е: Е.Т. Г. (р. 1970г.)

         Със своя присъда от 15.12.2021 г. по НОХД 322/2021 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимата Е. Т. Г. от гр. Благоевград за виновна в това, че в периода 13.05.2013 г. – м. октомври 2013 г., в гр. Ловеч, предоставила неверни сведения по чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба №30 от 11.08.2008 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. пред ОД „Земеделие“ – Ловеч, а именно – че през предходната година на кандидатстване, представляваното и управлявано от нея търговско дружество е имало приход минимум 50% от земеделската дейност (4130 лв. от продажба на земеделска продукция – ябълки), за да бъдат получени от това дружество средства от еврофондове, предоставени от ЕС на българската държава, като деянието е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице-търговец и в резултат на деянието, на 18.12.2015 г. е получила средства от горепосочените фондове в размер на 312 928 лева, за играждане на къща за гости по проект, финансиран по мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.

         На основание чл. 248а, ал. 5, вр. с. ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, същата е осъдена на 3 години лишаване от свобода. На основание чл.66 ал. 1 от НК, изтърпяването на така определеното наказание е отложено с изпитателен срок от 5 години (условно).

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимата.

17 ноември 2022 г. (четвъртък) и 18 ноември 2022 (петък)

Въззивно наказателно от общ характер дело 77/2020 – 09.30 часа

Подсъдими по процеса са: Н. Г. Н. (р.1958г.), И. В. И. (р.1971г.) и Г. Ц. М. (р.1961г.)

         Със своя присъда от 11.11.2021 г. по НОХД 87/2021 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимите Н. Г. Н. и И. В. И.. за невинни в това,  в периода от неустановена дата през месец юни 2014 до 07.10.2014 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление (с четири отделни деяния), в съучастие като извършители да са поискали от А. И. Т. (управител на транспортна фирма) и М. А. Т. дар, който не им се следва – парична сума в размер на 1000 лева месечно и в същия период да са приели от М. А. Т. дар, който не им се следва – парична сума в размер на общо 4000 лева – по 1000 лева за месеците юни, юли, август и септември 2014 г., за да упражнят влияние при вземане на решения от длъжностни лица – служители на РДАА-гр. Плевен, във връзка със службата им – за да не извършват контролни проверки на пътя съобразно правомощията им по отношение на транспортна фирма с управител А. И. Т.  

На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд  оправдал двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 304б, ал. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл .26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК

Със същата присъда, Окръжен съд – Ловеч е признал за невиннен подсъдимият Н. Г. Н. за това, че в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен при ИААА към МТ, при условията на продължавано престъпление (с пет отделни деяния), самостоятелно и в съучастие като извършител с И. В. И. и Г. М. Ц. (като помагачи), да е нарушил служебните си задължения като разпоредил по телефон на подчинените си длъжностни лица – служители в РДАА- гр. Плевен, намиращи се на различни пътни участъци на територията на област Плевен, да не извършат контролна проверка на пътя по отношение на товарни автомобили, собственост на транспортна фирма с управител А. И. Т., и да съставят актове за установяване на по-леко наказуеми нарушения, но не документирани такива, за които се предвижда по тежко наказание, а също и да е стимулирал в нарушение на регламентираните правила дарствено намерение у С. Г. Д. (управител на друга транспортна фирма) за предоставяне на сума от 1500 лева като дарение за ремонт на сградата на РДАА-гр. Плевен и да е приел от С. Г. Д. дарение – парична сума в размер на 1000 лева със същата цел, въпреки че транспортната фирма, на която С. Г. Д. е бил управил е била обект на контрол от РДАА-гр. Плевен и в това да не е изпълнил служебните си задължения като не сключил договор за дарение по образец и съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите със С Г. Д., въпреки че бил длъжен да стори това, като деянията да са извършени с цел да набавят за другиго облага и от извършените деяния да са могли да настъпят и са настъпили немаловажни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му от прокуратурата обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

 Съдът е признал за невинни и подсъдимите И. В. И. и Г. М. Ц. в качеството на помагачи умишлено да са улеснили Н. Г. Н. в извършването на горепосочените деяния и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият Н. Г. Н. е признат за невинен в това на 23.10.2014 г. в град Плевен, в помещение използвано за спалня в апартамент в ж. к. Сторгозия да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 46 броя патрони калибър 7,62x39 мм. и калибър 7,62x54R, без да има надлежно разрешение за това, съгласно ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимият И. И. В. за невинен в това, на 23.10.2014 г. в гр. Плевен, в офис на фирма, в помещение, работен кабинет ползван от подсъдимия да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 14 броя патрони калибър 9x19 мм. и 7,65 мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 339 ал. 1 от НК. ОС-Плевен е признал същият подсъдим за невинен и в това на 23.10.2014 г., в гр. Плевен, в лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“, паркиран на паркинг пред хотел „Ростов“ да е държал радиосредство – фабрично произведен преносим GSM заглушител, предназначен да заглушава сигналите в участъците CDMA, GSM, GPS, DCS/PHS и 3G на мобилни телефонни апарати, без да има писмено разрешение за това от компетентния орган, пради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 348 б „а“ от НК.   

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание протест на Софийска градска прокуратура.