23 януари 2023 г. (понеделник)      

Въззивно наказателно от общ характер дело 327/2022 – 09.15 часа

Подсъдим по процеса е: С. А. (р. 1994г.)

         Със своя присъда от 31.08.2022 г. по НОХД 258/2022 г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия С. А. за виновен в това, че на 11.11.2021 г., в гр. Велико Търново, на ПП 1-4 км. 130, в лек автомобил „Ауди А6“, негова собственост, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, от ЗКНВП- 200,311 кг. 3,4 метилендиоксиметамфетамин с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 21,1% на стойност 5 007 775 лева и хашиш с тегло 88,4 грама на стойност 795,72 лева, като наркотичните вещества са в особено големи размери.

         На основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 36, чл. 54 и чл. 58 ал. 1 от НК (съкратено съдебно следствие), първоинстанционният съд му наложил наказание в размер на 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 30 000 лева.

         Със същата присъда, подсъдимият е признат за виновен и в това, че същата дата и място, в района на крайпътна отбивка, причинил леки телесни повреди на полицейски орган – Р. М. В., заемащ длъжността началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико Търново, изразяваща се с причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, както и на Ю. Н. Н., заемащ длъжността младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, изразяващо се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание. На основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 130 ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 36, чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК, съдът му наложил наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за това деяние.

         На основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК, определил едно общо наказание за подсъдимия измежду определените за отделните деяния, а именно 6 години лишаване от свобода при строг режим и 30 000 лева глоба в полза на държавата.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Велико Търново и въззивна жалба от защитника на подсъдимия.

Въззивно наказателно от общ характер дело 310/2022 – 09.30 часа

Подсъдими по процеса са: Г. С. В. (р. 1953г.), П. К. Д. (р. 1961г.),  К. А. Б. (р. 1975г.), Й. И. С. (р. 1972г.), В. Г. А. (р. 1967г.)

Със своя присъда от 30 май 2022 г.  по НОХД 512/2021 г. Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимите Г. С. В. и П. К. Д.  за виновни в това, че в качеството си на заемащи длъжността Началник отдел „Общински приходи“ към Дирекция „Финансови дейности“ в община Свищов и упражняващи правомощията на териториален директор на Националната агенция по приходите, съответно Г. С. В. в периода от 31.10.2011г. до 04.12.2017г. и П. К. Д. в периода от 07.12.2017г. до 01.01.2019г., въпреки задълженията си да организират и ръководят отдел „Общински приходи“ към Дирекция „Финансови дейности“ в община Свищов и да организират, координират и контролират дейността на отдела по събирането на общинските приходи, местните данъци и такси, да организират и ръководят възлагането и извършването на проверки и ревизии от упълномощените за това лица, да организират и ръководят обезпечаването, събирането и отчитането на публичните вземания на община Свищов, да осъществяват контрол върху дейността на органите и служителите в отдел „Общински приходи“ към Дирекция „Финансови дейности“ в община Свищов и да ги ръководят, не упражнили достатъчен контрол върху работата на лицата М. Б. И., К. А. Б., Й. И. С., В. Г. А. – старши инспектори „Приходи“ в отдел „Общински приходи“ към Дирекция „Финансови дейности“ в община Свищов, в следствие на което са постъпили значителни щети за община Свищов в общ размер на 33 916, 37 лв. - 14 802,83 лв. за периода от 31.10.2011г. до 04.12.2017г. и 19 113,54 лв. за периода от 07.12.2017г. до 01.01.2019г.

На основание чл. 219, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55м ал. 1, т. 2, б.„б“, пр. 1 от НК Окръжен съд – Велико Търново наложил на Г.С. В. наказание пробация, изразяващо се в задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 219, ал. 1 от НК Съдът му наложил кумулативно предвиденото наказание глоба за това престъпление в размер на 500 лв.

На основание чл. 219, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б“, пр. 1 от НК Окръжен съд – Велико Търново наложил на П. К. Д. наказание пробация, изразяващо се в задължителна регистрация по настоящ адрес  два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. На основание чл. 219, ал. 1 от НК Съдът му наложи кумулативно предвидено наказание глоба за това престъпление в размер на 1500 лв.

Окръжен съд – Велико Търново признал подсъдимите К. А. Б., Й. И. С., В. Г. А.– старши инспектори „Приходи“ в отдел „Общински приходи“ към Дирекция „Финансови дейности“ в община Свищов, за виновни в това, че не положили достатъчно грижи за възложената им работа – не предприели необходимите действия за доброволно събиране на общинските публични вземания на община Свищов за местни данъци и такси и лихви върху тях, дължими от ЕТ „Д. – Т. Т.", с едноличен собственик и представител – Т. Й. Т., не издали актове за установяване на публичните вземания на община Свищов от посочения едноличен търговец по реда на чл. 107 от ДОПК, представляващи основание за принудително изпълнение на общинските публични вземания на община Свищов, с което допуснали същите да се погасят по давност и вземанията на общината били отписани по реда на чл. 173 от ДОПК, с което са настъпили значителни щети за община Свищов в общ размер на 33 916,37 лв.

На основание чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б“, пр. 1 от НК, Окръжен съд наложил на Й. И. С., К. А. Б. и В. Г. А. наказания „пробация“, изразяващи се в задължителна регистрация по настоящ адрес пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца за всяка една от тях.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимите.

Въззивно наказателно от общ характер дело 317/2022 – 10.00 часа

Подсъдим по процеса е: Е. Г. Б. (р.1994г.)

         Със своя присъда от 07.09.2022 г. по НОХД 213/2022 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Е. Г. Б. за невинна в това, че на 08.08.2019, в землището на гр. Кнежа, на кръстовището образувано от пресичането на път III-306-гр. Кнежа – гр. Червен бряг, с път III 1304 – с. Търнак – с. Лазарово, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Астра“, да е нарушила следните разпоредби – чл. 8 ал. 1 от ЗДвП („Водачите на ППС използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен знак е указано друго“) и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП („При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойностти на скоростта в км/ч. – 90 км./ч. извън населено място за категория В“), като се е движела с 99.4 км./ч. и по непредпазливост да е причинила смъртта на И. Б. Й. (жена, р. 1942 г. от с. Глава). На основание чл. 304 от НПК, Окръжен съд – Плевен оправдал изцяло подсъдимата по повдигнатото и от Прокуратурата обвинение по чл. 343 ал. 1 б „в“, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Плевен.  

Въззивно наказателно от общ характер дело 255/2022 – 10.30 часа

Подсъдими по процеса са: К. С. С. (р.1976г.), Ю. С. С. (р1973г.) и Е.В. К. (р. 1970г.)

Със своя присъда от 06.07.2022 г. по НОХД 197/2022 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия К. С. С. за виновен в това, че през периода от 01.10.2011 г.  01.07.2014 г., в гр. Русе, сам и в съучастие с Е. В. К. от гр Русе като извършител, подпомогнат по друг начин от Е. В. К., извършил финансови операции и сделки със средства и имущество, за които знаел, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление (измама) от Ю. С. С. и от И. Т. М. – на четири пъти сключвал сделки с имущество – като наемодател сключвал договори за наем на магазини в гр. Русе, а също така прехвърлил 1556,67 лева, получена от фирма по договор за наем на магазин от своя разплащателна сметка по друга своя банкова сметка – като имуществото е на обща стойност 520 206,67 лв.

Подсъдимият К. С. С. е признат за виновен и в това, че в периода от 01.10.2011 – 31.03.2013 г., в гр. Русе придобил, получил и използвал имущсетво, за което е знаел към момента на получването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. с чл. 209 ал. 1 от НК (измама) – отдавал недвижимо имущество под наем и придобивал парични суми от договорите за наем, на общо 40 пъти, като имуществото е на обща стойност 559 320 лева и случаят е особено тежък.

Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 06.01.2012 г., в гр. Русе, в съучастие с Ю. С. С. като помагач, умишлено улеснил последния чрез набавяне на средства – предоставил му пълномощно с нотариална заверка на подписа от нотариус, с което упълномощил Ю. С. С. да извършва тегления в брой от личната му банкова сметка, да получи имущество – чрез тегления в брой на парични суми в размер на общо 25 010 лева, постъпили по тази сметка чрез преводи от фирма с основание за плащане „наем по договор“ за магазин, намиращ се в гр. Русе, за които подсъдимият знаел, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление – престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1. пр. 1. и пр. 2 от НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът определил едно общо наказание за подсъдимия измежду постановените за отделните деяния, а именно 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на които отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години (условно), а също така му наложил глоба в размер на 10 000 лева, както и отнемане на част от имуществото до равностойността на 559 320 лева.

Със същата присъда, Окръжен съд – Русе признал подсъдимия Емил В. К. за виновен в това, че през неустановена дата след 11.03.2013 г. в гр. и на 01.01.2015 г. Русе извършил сделки с имущество – магазин, намиращ се в гр. Русе, за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. с чл. 209 ал. 1 от НК от Ю. С. С. и И. Т. Н. – сключил на три  пъти договори за наем на същия обект на стойност 209 448 лева, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че в същия период получил имущество – парични суми, получени в брой като наемна цена по сключени договори договори за наем на недвижими имоти – магазини в гр. Русе и използвал част от имущество, като го отдавал под наем по договор, за което знаел че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. с чл. 209 ал.1 от НК. (измама), като деянието е извършено на общо 47 пъти и имуществото е в особено големи размери на обща стойност 253 948 лева и случаят е особено тежък. -престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1. пр. 1. и пр. 2 от НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът определил едно общо наказание за подсъдимия измежду постановените за отделните деяния, а именно 7 години лишаване от свобода, глоба в размер на 100 000 лева, както и отнемане на част от имуществото до равностойността на 44 500 лева.

Със същата присъда, ОС-Русе признал подсъдимия Ю. С. С. за виновен в това, че през периода 31.01.2012 г. – 11.02.2013 г., в гр. Русе, в съучастие с К. С. С. като извършител, подпомогнат от последния чрез набавяне на средства – предоставяне на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 06.01.2012 г., с което К. С. С. го упълномощил да извършва тегления в брой от неговата банкова сметка, получил парични суми в общ размер на 25 010 лева, чрез изтеглянето им на каса от горепосочената банкова сметка, с основание за плащане „наем по договор“ за магазин в гр. Русе, за което имущество знаел, че е придобито от тежко умишлено престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. с чл. 209 от НК, извършено от него самия и от И. Т. М., като деянието е извършено на общо 32 пъти.

На основание чл. 253 ал. 4, вр. с ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2 и чл. 20 ал. 2 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 7 години лишаване от свобода при първоначален стрго режим, глоба в размер на 100 000 лева, както и отнемане на имущество до равностойността на 25 010 лева.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимите.

Въззивно наказателно от общ характер дело 102/2022 – 11.00 часа

Подсъдим по процеса е: К. М. И. (р.1979г.) и К. Г. М. (р.1970г.)

         Със своя присъда от 20.01.2022 г. по НОХД 890/2019 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия К. М. И. за виновен в това, че в периода м. септември – м. октомври 2017 г., на пътя между с. Ясен и с. Дисевица, обл. Плевен, на пътя Русе-Тетевен, в близост до Заводски строежи, в с. Търнене, обл. Плевен и с. Ясен и на пътя между с. Ясен и с. Крушовица, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР – Плевен, поискал и приел дарове – парични суми в размер на 210 лева, които не му се следват от четири лица, за да не извърши действие по служба – да не състави актове за установяване на административни нарушения, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. На основание чл. 302 т. 1, предл. предпоследно, т. 2 б „а“, предл. 1, вр. с чл. 301 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66 ал. 1 с изпитателен срок от пет години (условно), а също така и наказание глоба от 1000 лева в полза на държавата.

         Със същата присъда, съдът признал подсъдимия К. Г. М. за виновен в това, че на 06.11.2017 г. на пътя между гр. Плевен и гр. Долни Дъбник, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР – Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от мъж от гр. Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение по ЗДвП, като деянието е извършено чрез изнудване и посредством злоупотреба със службеното положение.

          На основание чл. 302 т. 1, предл. предпоследно, т. 2 б „а“, предл. 1, вр. с чл. 301 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66 ал. 1 с изпитателен срок от три години (условно), а също така и наказание глоба от 300 лева в полза на държавата.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимите.

Въззивно наказателно от общ характер дело 206/2022 – 11.30 часа

Подсъдим по процеса е: Д. А. Д. (р.1947г.)

         Със своя присъда от 07.04.2022 г. по НОХД 727/2021 г., Окръжен съд - Плевен признал подсъдимия Д. А. Д. за виновен в това, че на 19.10.2019 г., в с. Божурлук, област Плевен, при управление на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит“, собственост на мъж от гр. Свищов, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:

         - чл. 21, ал. 1 – При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превиши следните стойности на скоростта – за ППС от категория „В“ в населено място – 50 км./ч., като управлявал МПС със скорост от 66.9 км/ч.

         - чл. 116 – Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като не изпълнил задължението си като водач по отношение на пешеходеца В. Г. К. (жена на 89 г. от с. Божурлък, общ. Левски) и по непредпазливост причинил смъртта и (починала на 19.10.2019 г.), в 22.05 ч. в района на с. Тотлебен, при транспортирането и от екип на филиал на СМП – град Белене. На основание чл. 343, ал. 1, б „в“, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години (условно). На основание чл. 343 г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия.