20 февруари 2023 г. (понеделник)

Въззивно наказателно от общ характер дело 277/2022 – 11.30 часа

Подсъдим по процеса е: П. Д. К. (р. 1963г.)

         Със своя присъда от 01.03.2022 г. по НОХД 698/2021 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия П. Д. К. за виновен в това, че в периода от 30.09.2013 г. до 29.11.2013 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на пет пъти, като длъжностно лице – „счетоводител“ в Общинско предприятие „Социално предприятие – Обществена трапезария“ – Русе (СПОТ), съгласно трудов договор и длъжностна характеристика от 01.08.2013 г., присвоил чужди пари на обща стойност 1794,76 лева, собственост на Община Русе, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 37 т. 6 и т.7 от НК.

         Със същата присъда, подсъдимият е признат за виновен и в това, че в периода от 19.12.2014 г. до 30.09.2016 г., в Русе, при условията на продължавано престъпление, на двадесет и шест пъти, като длъжностно лице – „счетоводител“ в Общинско предприятие „Социално предприятие – Обществена трапезария“ – Русе (СПОТ), съгласно трудов договор и длъжностна характеристика от 01.08.2013 г., присвоил чужди пари на обща стойност 29 357,48 лева, собственост на Община Русе, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 202 ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 37 т. 6 и т.7 от НК.

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд определил едно общо наказание измежду определените за двете престъпления, а именно 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на които отложил с изпитателен срок от 5 години (условно), както и лишаване от право да заема материално отговорна длъжност в държавна или общинска администрация, както и от правото да упражнява финансова и счетоводна дейност за срок от 2 години.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.

Въззивно наказателно от общ характер дело 100/2022 – 12.30 часа

Подсъдим по процеса е: Д. М. Е. (1986г.)

Със своя присъда от 10.11.2021 по НОХД 841/2020 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Д. М. Е. от гр. Русе за невинен в това, че през периода 26.05.2015 г. до 31.03.2016 г., в с. Долна Студена, обл. Русе, в качеството му на длъжностно лице – Началник склад на складова база, собственост на „Бореалис Л. А. Т. България“ ЕООД, не положил достатъчни грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество – 78 000 кг. амониев нитрат, собственост на „Бореалис Л.А.Т. ГмбХ (ООД)“, като не изпълнил вменените му задължения от длъжностната му характеристика, посочени в точка С.1., като от това да е последвало разпиляване на имущество на обща стойност 39 516,56 лева.

На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 219, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и пр. 4 от НК (безстопанственост).

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе.

23 февруари 2023 г. (четвъртък)    

Въззивно наказателно от общ характер дело 77/2020 – 09.30 часа

Подсъдими по процеса са: Н. Г. Н. (р.1958г.), И. В. И. (р.1971г.) и Г.Ц. М. (р.1961г.)

         Със своя присъда от 11.11.2021 г. по НОХД 87/2021 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимите Н. Г. Н. и И. В. И.. за невинни в това,  в периода от неустановена дата през месец юни 2014 до 07.10.2014 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление (с четири отделни деяния), в съучастие като извършители да са поискали от А. И. Т. (управител на транспортна фирма) и М. А. Т. дар, който не им се следва – парична сума в размер на 1000 лева месечно и в същия период да са приели от М. А. Т. дар, който не им се следва – парична сума в размер на общо 4000 лева – по 1000 лева за месеците юни, юли, август и септември 2014 г., за да упражнят влияние при вземане на решения от длъжностни лица – служители на РДАА-гр. Плевен, във връзка със службата им – за да не извършват контролни проверки на пътя съобразно правомощията им по отношение на транспортна фирма с управител А. И. Т.  

На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд  оправдал двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 304б, ал. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл .26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК

Със същата присъда, Окръжен съд – Ловеч е признал за невиннен подсъдимият Н. Г. Н. за това, че в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен при ИААА към МТ, при условията на продължавано престъпление (с пет отделни деяния), самостоятелно и в съучастие като извършител с И. В. И. и Г. М. Ц. (като помагачи), да е нарушил служебните си задължения като разпоредил по телефон на подчинените си длъжностни лица – служители в РДАА- гр. Плевен, намиращи се на различни пътни участъци на територията на област Плевен, да не извършат контролна проверка на пътя по отношение на товарни автомобили, собственост на транспортна фирма с управител А. И. Т., и да съставят актове за установяване на по-леко наказуеми нарушения, но не документирани такива, за които се предвижда по тежко наказание, а също и да е стимулирал в нарушение на регламентираните правила дарствено намерение у С. Г. Д. (управител на друга транспортна фирма) за предоставяне на сума от 1500 лева като дарение за ремонт на сградата на РДАА-гр. Плевен и да е приел от С. Г. Д. дарение – парична сума в размер на 1000 лева със същата цел, въпреки че транспортната фирма, на която С. Г. Д. е бил управил е била обект на контрол от РДАА-гр. Плевен и в това да не е изпълнил служебните си задължения като не сключил договор за дарение по образец и съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите със С Г. Д., въпреки че бил длъжен да стори това, като деянията да са извършени с цел да набавят за другиго облага и от извършените деяния да са могли да настъпят и са настъпили немаловажни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му от прокуратурата обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

 Съдът е признал за невинни и подсъдимите И. В. И. и Г. М. Ц. в качеството на помагачи умишлено да са улеснили Н. Г. Н. в извършването на горепосочените деяния и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият Н. Г. Н. е признат за невинен в това на 23.10.2014 г. в град Плевен, в помещение използвано за спалня в апартамент в ж. к. Сторгозия да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 46 броя патрони калибър 7,62x39 мм. и калибър 7,62x54R, без да има надлежно разрешение за това, съгласно ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимият И. И. В. за невинен в това, на 23.10.2014 г. в гр. Плевен, в офис на фирма, в помещение, работен кабинет ползван от подсъдимия да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 14 броя патрони калибър 9x19 мм. и 7,65 мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 339 ал. 1 от НК. ОС-Плевен е признал същият подсъдим за невинен и в това на 23.10.2014 г., в гр. Плевен, в лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“, паркиран на паркинг пред хотел „Ростов“ да е държал радиосредство – фабрично произведен преносим GSM заглушител, предназначен да заглушава сигналите в участъците CDMA, GSM, GPS, DCS/PHS и 3G на мобилни телефонни апарати, без да има писмено разрешение за това от компетентния орган, пради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 348 б „а“ от НК.   

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание протест на Софийска градска прокуратура.