18 март 2024 г. (понеделник)

Въззивно наказателно от общ характер дело 356/2023 – 10.00 часа

Подсъдим по процеса е: Ц. М. Т. (р.1991г.)

         Със своя присъда от 18.09.2023 г. по НОХД 385/2021 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Ц. М. Т. за невинен в това, че в гр. Плевен, в качеството си на длъжностно лице – инспектор V степен в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, на 17.11.2020 г. да е поискал дар от С. К. И. от гр. Плевен с думите „Ще почерпиш и ще си затворя очите!“ и на 20.11.2020 г.. в същия град да е приел дар от С. И.  – парична сума в размер на 300 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба, регламентирано в чл. 21 от Наредба №8121з-882/25.11.2014 г., за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи – „За изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност в строежите, органите за ПБЗН записват в заповедните книги по чл. 170, ал. 3 от ЗУТ предписания, които се отразяват в ИСУ – ПБЗН чрез попълване на информацията, съгласно приложение №3, а копие от предписанието се съхранява в РСПБЗН“, а именно – да не извърши контролните си задължения при осъществяване на контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при строителството на обект: жилищна сграда с гараж, находяща се в гр. Плевен – да не впише предписание в заповедната книга на строежа за изпълнение на изискващите се съгласно чл. 14, ал. 15 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството и предвидени в одобрения инвестиционен проект ивици, което да отрази в интегрираната система за управление „ПБЗН“ чрез попълване на информацията.

         На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд оправдал изцяло подсъдимия по повдигналото му обвинение за престъпление по чл. 301 ал. 1, предл. 1 и 2 от НК.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Плевен.

Въззивно наказателно от общ характер дело 102/2022 – 10.30 часа

Подсъдим по процеса е: К. М. И. (р.1979г.) и К. Г. М. (р.1970г.)

         Със своя присъда от 20.01.2022 г. по НОХД 890/2019 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия К. М. И. за виновен в това, че в периода м. септември – м. октомври 2017 г., на пътя между с. Ясен и с. Дисевица, обл. Плевен, на пътя Русе-Тетевен, в близост до Заводски строежи, в с. Търнене, обл. Плевен и с. Ясен и на пътя между с. Ясен и с. Крушовица, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР – Плевен, поискал и приел дарове – парични суми в размер на 210 лева, които не му се следват от четири лица, за да не извърши действие по служба – да не състави актове за установяване на административни нарушения, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. На основание чл. 302 т. 1, предл. предпоследно, т. 2 б „а“, предл. 1, вр. с чл. 301 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66 ал. 1 с изпитателен срок от пет години (условно), а също така и наказание глоба от 1000 лева в полза на държавата.

         Със същата присъда, съдът признал подсъдимия К. Г. М. за виновен в това, че на 06.11.2017 г. на пътя между гр. Плевен и гр. Долни Дъбник, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР – Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от мъж от гр. Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение по ЗДвП, като деянието е извършено чрез изнудване и посредством злоупотреба със службеното положение.

          На основание чл. 302 т. 1, предл. предпоследно, т. 2 б „а“, предл. 1, вр. с чл. 301 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66 ал. 1 с изпитателен срок от три години (условно), а също така и наказание глоба от 300 лева в полза на държавата.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от подсъдимите.

Въззивно наказателно от общ характер дело 38/2024 – 11.00 часа

Подсъдим по процеса е: Д. Б. А. (р.1995г.)

Със своя присъда от 01.12.2023 по НОХД 878/2022 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Д. Б. А. (румънски гражданин) за виновен в това, че на 04.09.2022 г., в Русе, на път I-5, Русе-Велико Търново, при управление на МПС – лек автомобил „Шкода Октавия“, нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразят с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в следствие на което, по непредпазливост причинил смъртта на лице от мъжки пол, с неустановена самоличност, на видима възраст около 70 години.

На основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 54 от НК, Окръжен съд – Русе осъдил подсъдимия на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от четири години (условно).

На основание чл. 343г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия.

Въззивно наказателно от общ характер дело 301/2023 – 11.30 часа

Подсъдим по процеса е: Е. Т. Г. (р. 1970г.)

         Със своя присъда от 15.12.2021 г. по НОХД 322/2021 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимата Е. Т. Г. от гр. Благоевград за виновна в това, че в периода 13.05.2013 г. – м. октомври 2013 г., в гр. Ловеч, предоставила неверни сведения по чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба №30 от 11.08.2008 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. пред ОД „Земеделие“ – Ловеч, а именно – че през предходната година на кандидатстване, представляваното и управлявано от нея търговско дружество е имало приход минимум 50% от земеделската дейност (4130 лв. от продажба на земеделска продукция – ябълки), за да бъдат получени от това дружество средства от еврофондове, предоставени от ЕС на българската държава, като деянието е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице-търговец и в резултат на деянието, на 18.12.2015 г. е получила средства от горепосочените фондове в размер на 312 928 лева, за играждане на къща за гости по проект, финансиран по мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.

         На основание чл. 248а, ал. 5, вр. с. ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, същата е осъдена на 3 години лишаване от свобода. На основание чл.66 ал. 1 от НК, изтърпяването на така определеното наказание е отложено с изпитателен срок от 5 години (условно).

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимата.

Въззивно наказателно от общ характер дело 335/2023 – 13.00 часа

Подсъдими по процеса са: Н. Г. Н. (р.1958г.), И. В. И. (р.1971г.)

         Със своя присъда от 11.11.2021 г. по НОХД 87/2021 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимите Н. Г. Н. и И. В. И.. за невинни в това,  в периода от неустановена дата през месец юни 2014 до 07.10.2014 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление (с четири отделни деяния), в съучастие като извършители да са поискали от А. И. Т. (управител на транспортна фирма) и М. А. Т. дар, който не им се следва – парична сума в размер на 1000 лева месечно и в същия период да са приели от М. А. Т. дар, който не им се следва – парична сума в размер на общо 4000 лева – по 1000 лева за месеците юни, юли, август и септември 2014 г., за да упражнят влияние при вземане на решения от длъжностни лица – служители на РДАА-гр. Плевен, във връзка със службата им – за да не извършват контролни проверки на пътя съобразно правомощията им по отношение на транспортна фирма с управител А. И. Т.  

На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд  оправдал двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 304б, ал. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл .26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК

Със същата присъда, Окръжен съд – Ловеч е признал за невиннен подсъдимият Н. Г. Н. за това, че в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен при ИААА към МТ, при условията на продължавано престъпление (с пет отделни деяния), самостоятелно и в съучастие като извършител с И. В. И. (като помагач), да е нарушил служебните си задължения като разпоредил по телефон на подчиненото си длъжностно лице – служител в РДАА- гр. Плевен, намиращи се на различни пътни участъци на територията на област Плевен, да не извършат контролна проверка на пътя по отношение на товарни автомобили, собственост на транспортна фирма с управител А. И. Т., и да съставят актове за установяване на по-леко наказуеми нарушения, но не документирани такива, за които се предвижда по тежко наказание, а също и да е стимулирал в нарушение на регламентираните правила дарствено намерение у С. Г. Д. (управител на друга транспортна фирма) за предоставяне на сума от 1500 лева като дарение за ремонт на сградата на РДАА-гр. Плевен и да е приел от С. Г. Д. дарение – парична сума в размер на 1000 лева със същата цел, въпреки че транспортната фирма, на която С. Г. Д. е бил управил е била обект на контрол от РДАА-гр. Плевен и в това да не е изпълнил служебните си задължения като не сключил договор за дарение по образец и съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите със С Г. Д., въпреки че бил длъжен да стори това, като деянията да са извършени с цел да набавят за другиго облага и от извършените деяния да са могли да настъпят и са настъпили немаловажни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му от прокуратурата обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

 Съдът е признал за невинен подсъдимият И. В. И.  качеството на помагач умишлено да е улеснил Н. Г. Н. в извършването на горепосочените деяния и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият Н. Г. Н. е признат за невинен в това на 23.10.2014 г. в град Плевен, в помещение използвано за спалня в апартамент в ж. к. Сторгозия да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 46 броя патрони калибър 7,62x39 мм. и калибър 7,62x54R, без да има надлежно разрешение за това, съгласно ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимият И. И. В. за невинен в това, на 23.10.2014 г. в гр. Плевен, в офис на фирма, в помещение, работен кабинет ползван от подсъдимия да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 14 броя патрони калибър 9x19 мм. и 7,65 мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 339 ал. 1 от НК. ОС-Плевен е признал същият подсъдим за невинен и в това на 23.10.2014 г., в гр. Плевен, в лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“, паркиран на паркинг пред хотел „Ростов“ да е държал радиосредство – фабрично произведен преносим GSM заглушител, предназначен да заглушава сигналите в участъците CDMA, GSM, GPS, DCS/PHS и 3G на мобилни телефонни апарати, без да има писмено разрешение за това от компетентния орган, пради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 348 б „а“ от НК.

На основание протест на Софийска градска прокуратура, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 77/2022 г., с решение по което въззивният съд изцяло е потвърдил присъдата на ОС-Плевен. Делото е било изпратено във Върховния касационен съд, като със свое решение, ВКС е отменил частично решението на ВТАС в частта относно обвинението по чл. 282 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и по чл. 339, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия Н. Г. Н., както и в частта относно обвинението по чл. 282, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК по отношение на подсъдимия И. В. И. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново от стадия на съдебното заседание.