27 май 2024 г. (понеделник)

Въззивно наказателно от общ характер дело 115/2024 – 10.30 часа

Подсъдим по процеса е: В. Ц. М. (р. 1970г.)

         Със своя присъда от 12.12.2021 г. по НОХД 327/2021 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия В. Ц. М. от гр. Славяново за виновен в това, че през периода от 08.04.2019 г. – 08.05.2019 г., в гр. Плевен като представляващ и управляващ „Далия“ ЕООД – Плевен, в 30 дневен срок от спиране на плащанията не поискал от Окръжен съд – Плевен да открие производство по несъстоятелност, поради което и на основание чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, осъдил подсъдимия на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на това наказание с изпитателен срок от 3 години.

         Със същата присъда, подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че на 15.12.2014 г., в гр. Плевен, в качеството си на управляващ и представляващ дружеството „Далия“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 8850 лева, представляващ ДДС. На основание чл. 255, ал.1, т. 2, т.6 и т. 7 от НК, осъдил подсъдимия на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от 3 години, както и да заплати глоба в размер на 1000 лева.

         Окръжен съд – Плевен признал подсъдимия за невинен в това, на неустановена дата през периода 01.03.2014 г. до 19.04.2014 г., в гр. Гулянци, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно да е дал възможност на „Далия“ ЕООД – Плевен да получи без правно основание сумата от 107337 лева, собственост на Община Гулянци, като имуществото е в големи размери и на основание чл. 304 от НПК оправдал изцяло подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК, наложил на подсъдимия едно общо наказание измежду определените за двете отделни престъпни деяния, а именно – 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил с изпитателен срок от 3 години (условно), както и да заплати глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивен протест от Окръжна прокуратура – Плевен.

Въззивно наказателно от общ характер дело 335/2023 – 11.00 часа

Подсъдими по процеса са: Н. Г. Н. (р.1958г.), И. В. И. (р.1971г.)

         Със своя присъда от 11.11.2021 г. по НОХД 87/2021 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимите Н. Г. Н. и И. В. И.. за невинни в това,  в периода от неустановена дата през месец юни 2014 до 07.10.2014 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление (с четири отделни деяния), в съучастие като извършители да са поискали от А. И. Т. (управител на транспортна фирма) и М. А. Т. дар, който не им се следва – парична сума в размер на 1000 лева месечно и в същия период да са приели от М. А. Т. дар, който не им се следва – парична сума в размер на общо 4000 лева – по 1000 лева за месеците юни, юли, август и септември 2014 г., за да упражнят влияние при вземане на решения от длъжностни лица – служители на РДАА-гр. Плевен, във връзка със службата им – за да не извършват контролни проверки на пътя съобразно правомощията им по отношение на транспортна фирма с управител А. И. Т.  

На основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд  оправдал двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 304б, ал. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл .26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК

Със същата присъда, Окръжен съд – Ловеч е признал за невиннен подсъдимият Н. Г. Н. за това, че в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен при ИААА към МТ, при условията на продължавано престъпление (с пет отделни деяния), самостоятелно и в съучастие като извършител с И. В. И. (като помагач), да е нарушил служебните си задължения като разпоредил по телефон на подчиненото си длъжностно лице – служител в РДАА- гр. Плевен, намиращи се на различни пътни участъци на територията на област Плевен, да не извършат контролна проверка на пътя по отношение на товарни автомобили, собственост на транспортна фирма с управител А. И. Т., и да съставят актове за установяване на по-леко наказуеми нарушения, но не документирани такива, за които се предвижда по тежко наказание, а също и да е стимулирал в нарушение на регламентираните правила дарствено намерение у С. Г. Д. (управител на друга транспортна фирма) за предоставяне на сума от 1500 лева като дарение за ремонт на сградата на РДАА-гр. Плевен и да е приел от С. Г. Д. дарение – парична сума в размер на 1000 лева със същата цел, въпреки че транспортната фирма, на която С. Г. Д. е бил управил е била обект на контрол от РДАА-гр. Плевен и в това да не е изпълнил служебните си задължения като не сключил договор за дарение по образец и съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите със С Г. Д., въпреки че бил длъжен да стори това, като деянията да са извършени с цел да набавят за другиго облага и от извършените деяния да са могли да настъпят и са настъпили немаловажни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му от прокуратурата обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

 Съдът е признал за невинен подсъдимият И. В. И.  качеството на помагач умишлено да е улеснил Н. Г. Н. в извършването на горепосочените деяния и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият Н. Г. Н. е признат за невинен в това на 23.10.2014 г. в град Плевен, в помещение използвано за спалня в апартамент в ж. к. Сторгозия да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 46 броя патрони калибър 7,62x39 мм. и калибър 7,62x54R, без да има надлежно разрешение за това, съгласно ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимият И. И. В. за невинен в това, на 23.10.2014 г. в гр. Плевен, в офис на фирма, в помещение, работен кабинет ползван от подсъдимия да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – общо 14 броя патрони калибър 9x19 мм. и 7,65 мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 339 ал. 1 от НК. ОС-Плевен е признал същият подсъдим за невинен и в това на 23.10.2014 г., в гр. Плевен, в лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“, паркиран на паркинг пред хотел „Ростов“ да е държал радиосредство – фабрично произведен преносим GSM заглушител, предназначен да заглушава сигналите в участъците CDMA, GSM, GPS, DCS/PHS и 3G на мобилни телефонни апарати, без да има писмено разрешение за това от компетентния орган, пради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 348 б „а“ от НК.

На основание протест на Софийска градска прокуратура, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 77/2022 г., с решение по което въззивният съд изцяло е потвърдил присъдата на ОС-Плевен. Делото е било изпратено във Върховния касационен съд, като със свое решение, ВКС е отменил частично решението на ВТАС в частта относно обвинението по чл. 282 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и по чл. 339, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия Н. Г. Н., както и в частта относно обвинението по чл. 282, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК по отношение на подсъдимия И. В. И. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново от стадия на съдебното заседание.