Със свое решение по ВНОХД 238/2020 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди изцяло присъда на Окръжен съд – Габрово постановена по НОХД 41/2020 г., с която подсъдимият Д. М. Б. (р. 1988г.) е признат за виновен в това, че на 03.07.2019 г., около 04.00 часа, в гр. Габрово, на околовръстен път III-5004, при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил малолетния си рожден син Д. Д. Б. (р. 2014г.), който се намирал в безпомощно състояние, като извършил деянието предумишлено и на основание чл. 116 ал. 1, т. 3, предл. 3, т. 4, предл. 2, т. 5, т.9 и т. 12 предл. 1, вр. с чл. 115, вр. чл. 29 ал. 1 б. „б“ и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на доживотен затвор, което наказание да изтърпи при първоначален специален режим, както и да заплати сумата от 200 000 лева на гражданският ищец П. Х. Х. (р.1990г.) – майка на починалото дете, като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново бе образувано на основание въззивна жалба от подсъдимия и неговия защитник, в която се сочи явна несправедливост на определеното от ОС-Габрово наказание, което се определя като несъразмерно тежко. Претендира се, че съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства и се иска наложеното наказание да бъде намалено.

         Подсъдимият и неговият защитник са заявили, че поддържат жалбата си и в проведеното на 14.09.2020 г. открито съдебно заседение. Не са сочили нови доказателства.

         Въззивният съд отхвърля жалбата като неоснователна. Според състава на Апелативен съд – Велико Търново, първоинстанционият съд правилно е определил и отчел наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е отмерил наказанието съобразно наличие на значителен превес на отегчаващите такива. В мотивите си, съставът посочва, че ОС-Габрово правилно не е наложил най-тежкото наказание „доживотен затвор без замяна“, като е отчел младата възраст на подсъдимия и оказаното от него съдействие при разследването. От друга страна, налагането на по-лекото наказание „лишаване от свобода до петнадесет до двадесет години“ дори към максималния размер не би било в състояние да способства за постигане целите на чл. 36 от НК, както и да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция, а от друга страна не кореспондира с характера на престъплението, възприето от съда като изключително тежко.

         Въззивният съд изцяло потвърждава присъдата на ОС-Габрово и в гражданско-осъдителната и част.

         Решението на ВТАС подлежи на обжалване и протест пред ВКС в законоустановения срок.