След проведено открито съдебно заседание по ВЧНД 172/2022 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди определение на Окръжен съд – Русе, потвърждаващо определение на същия съд от 20.01.2022 г. с което по отношение на обвиняемия Г. А. В. (р.1972 г.) е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

          Г. А. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 18.01.2022 г., като Окръжна прокуратура – Русе му е повдигнала три обвинения – по чл. 142 ал. 2. т. 2 и 7 пр. 1 вр. ал. 1 от НК (отвличане с користна цел, като деянието е извършено от повече от едно лице); чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК (грабеж, в съучастие с още едно лице, като е отнета сумата от 65 000 лева от владението на собственичката) и чл. 116 ал. 1, т. 8, вр. чл. 115 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 4 от НК (убийство, извършено в качеството на помагач, като е подпомогнато друго лице да умъртви другиго – Е. О. П., жена от гр. Русе, като убийството е извършено с цел да се прикрият други престъпления – отвличане и грабеж).

          Обвиняемият е поискал по реда на чл. 65 ал. 3 от НПК чрез своя упълномощен защитник изменение на взетата му с определение на ОС-Русе по ЧНД 67/2022 г. мярка „задържане под стража“ в по-лека такава. Със свое определение от 07.06.2022 г. по ЧНД 413/2022 г., ОС-Русе е отхвърлил това искане и е потвърдил досегашната му мярка за неотклонение. Обвиняемият е обжалвал това определение пред Апелативен съд – Велико Търново.

          Съставът на Апелативен съд – Велико Търново намира жалбата за неоснователна. Въззивният съд приема като правилен извода на ОС-Русе, че от събраните по делото доказателства по несъмненен начин се установява наличието на всички предвидени в чл. 63 ал. 1 от НПК предпоставки, както по отношение наличието на обосновано предположение за авторството на деянията, така и за реалната опасност да се укрие и/или извърши престъпление. Не се споделят доводите на защитата по отношение на продължителността на задържането и твърдението за наличие на прекомерност – срокът на задържането е в рамките на разумното, около 5 месеца, а изменението и в по-лека такава не би постигнало целите на чл. 57 от НПК.

          Определението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно.