След проведено открито съдебно заседание на 10.11.2022 г. по ВЧНД 293/2022 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди определение на Окръжен съд – Русе, с което по отношение на Д. Ю. М. е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

          Същият е с повдигнато обвинение от Окръжна прокуратура – Русе за извършени престъпления по чл. 131 т. 12 от НК (причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди); чл. 143 ал. 1 от НК (принуда); чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1 от НК (хулиганство); чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198 ал. 1 от НК (грабеж, придружен със средна телесна повреда) и чл. 214 ал. 3, т. 1, пр. 2 от НК (изнудване);

          Защитникът на обвиняемия е обжалвал определението на Окръжен съд – Русе по ЧНД 725/2022 г., с което по отношение на него взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, с мотива, че не са налице доказателства, въз основа на които да се градят положителни изводи относно наличието на обосновано предположение за авторството на деяниято, а също така счита, че са неоснователни изводите на първоинстанционния съд относно наличието на „изключителност“ по смисъла на чл. 386 ал. 2 от НПК, както и по отношение на опасността обвиняемия да извърши други престъпления. С жалбата се иска въззивният съд да отмени определението на ОС-Русе и да вземе по-леката мярка за неотклонение „надзор на инспектора при детска педагогическа стая“ по отношение на обвияемото лице.

          Съставът на Апелативен съд – Велико Търново оставя без уважение жалбата като неоснователна, като намира, че към настоящия момент обвинителната теза за извършване на инкриминираните деяния има нужната доказателствена защитеност, а опасността обвиняемият да извърши престъпление е съвсем реална и в този смисъл са изпълнени всички предпоставки за определяне на атакуваната мярка за неотклонение. 

          Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.