ВТАС потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“ за жена от Плевен, обвинена в противозаконно отнемане на МПС, шофиране в нетрезво състояние и предизвикване на ПТП с настъпили значителни имуществени вреди.
След проведено открито съдебно заседание на 21.07.2022 г. по ВЧНД 199/2022 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди определение на Окръжен съд – Плевен, с което по отношение на Г. Е. Н. (жена, р. 1993 г. от гр. Плевен) е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Същата е с повдигнато обвинение от Окръжна прокуратура – Плевен за извършени престъпления по чл.342, ал.3, буква „а“, във връзка с ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, чл.343б, ал.1 от НК, чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.195, ал.1, т.4 от НК (Причиняване на значителни имуществени вреди при ПТП в условията на продължавано престъпление, шофиране в нетрезво състояние с над 1,2 промила алкохол в кръвта и противозаконно отнемане на МПС).
Защитникът на обвиняемата е обжалвал определението на Окръжен съд – Плевен по ЧНД 521/2022 г., с което по отношение на нея взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, с мотива, че не е налице първата кумулативна предпоставка по чл. 63 ал. 1 от НПК, тъй като събраните по делото доказателства не обосновавали извода на първоинстанционния съд относно авторството на деянията. С жалбата се иска замяна на мярката за неотклонение с по-лека такава.
Съставът на Апелативен съд – Велико Търново намира жалбата за неоснователна, като сочи в мотивите си, че макар разследването да е в начален етап, към настоящия момент са събрани достатъчно доказателства, за да може да се направи обосновано предположение относно авторството на деянията. Според въззивния съд, правилно ОС-Плевен е приел, че е налице и другата предпоставка по чл. 63 ал.1 от НПК – реална опасност обвиняемата да се укрие или да извърши престъпление.
Поради това, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Търново приема, че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е съответна на обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 от НПК и на визираните в чл.57 от НПК цели (да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда) и същите, според въззивната инстанция не могат да се постигнат с по-лека по вид мярка за неотклонение.
Определението на ВТАС е окончателно.