Със свое решение по ВНОХД 181/2022 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди изцяло присъда на Окръжен съд – Плевен постановена по НОХД 224/2022 г., с която подсъдимата Маринела С. М. от с. Лазарово, общ. Плевен за виновна в това, че на 22.10.2021 г., умишлено умъртвила малолетната си рождена дъщеря Ц. М. М. (р. януари 2020г.), поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т.3 и т. 4, вр. с чл. 115 и чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, първоинстанционният съд я осъдил на 14 години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим.

         Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна жалба от подсъдимата, която чрез процесуалния си представител твърди, че е допуснато нарушение на закона във връзка с индивидуализация на наказанието, като съдът не е отчел наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обствотелства, по смисъла на чл. 55 ал. 1 от НК и се иска изменение на присъдата, като се намали наказанието под предвидения минимум до размер около 10-12 години лишаване от свобода. Срещу присъдата няма подаден протест от Окръжна прокуратура – Плевен.

         Делото ВНОХД №181/2022 г. е разгледано в открито съдебно заседание на 11.07.2022 г. Защитникът на подсъдимата е заявил, че поддържа жалбата и моли да се намали размера на наложеното наказание. Подсъдимата е изразила съжаление за стореното, но не е изразила категорично становище по жалбата и размера на наказанието. Представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново е изложил съображения, че присъдата на ОС-Плевен е правилна и по отношение на наказаниято няма основание за нейното изменение.

         В рамките на откритото съдебно следствие, въззивният съд е приканил подсъдимата да даде обяснения по обвинението, като същата е отказала да дава такива. Заявила е обаче, че поддържа подробните самопризнания, направени по време на разследването.

         След като е обсъдил доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, съставът на Апелативен съд – Велико Търново е намерил жалбата за неоснователна. Въззивният съд посочва в решението си, че ОС-Плевен в своята присъда правилно е отчел смекчаващит вината обстоятелства, в това число самопризнанията на подсъдимата и това е бил и решаващия мотив за прилагане на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Не са налице основания обаче за допълнително намаляване на наказанията – налице са две квалифициращи обстоятелства по чл. 116 от НК, не са отчетени и лошите характеристични данни на подсъдимата.  

„Във връзка с искането за редуциране на и без това съществено намаленото наказание/под минимума на най-лекото от трите вида наказания/ на подсъдимата е необходимо да се подчертае, че допълнително намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода би било в съществено противоречие с основната цел на наказанието – обществената превенция“, се посочва още в мотивите на въззивния съд. (Съгласно чл. 337 ал. 2 от НПК, въззивният съд не може да увеличи наказанието на подсъдимия, без да са налице съответен протест от прокурора, жалба от частния обвинител или частния тъжител)

         Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.