Със свое решение по ВНОХД 285/2023 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди изцяло присъда на Окръжен съд – Ловеч постановена по НОХД 33/2022 г., с която подсъдимият А. А. К. е бил признат за виновен в това, че на 18.11.2020 г., около 20.00 ч., на път I-4, в землището на с. Български извор, обл. Ловеч, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ 5ЕР РЕИХЕ“, собственост на юридическо лице, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП  и  чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на В.Н.В. (мъж, роден 1998 г. от гр. София), на Г. Н. М. (мъж, роден 1998 г., от гр. Етрополе) и на С. М. Ц. (мъж, роден 2000 г. от с. Джурово), както и средна телесна повреда на повече от едно лице – на А. И. Д. (мъж, роден 1998 г. от гр. Етрополе) и на И. П. П. (мъж, роден 1998г, от гр. Етрополе), като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, предл. 2 и 4, във вр. с чл. 343 ал. 3, предл. 4 и 5 б „б“, предл. 2, вр. чл. 342 ал. 1 от НК  първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 12 години лишаване от свобода, които на основание чл. 58а ал. 1 от НК редуцирал с 1/3 до 8 години лишаване от свобода, които подсъдимият следва да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343 г. от НК, лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 9 години.

            Срещу така постановената присъда на ОС-Ловеч е била подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в която са завени оплаквания, че присъдата е неправилна и обоснована и наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска наказанието да бъде намалено и да се приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 за отлагане на изтърпяването му (условно осъждане). Подадена е въззивна жалба и само от един от частните обвинители по делото, с която се прави оплакване за несправедливост на наложеното наказание, с оглед обществената опасност на деянието и целите на генералната и специалната превенция, като се иска на подсъдимия да се наложи максималното по размер наказание, предвидено в закона.

            На основание на тези жалби, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД №222/2022 г, с решение по което от 30.11.2022 г., въззивният съд е изменил присъдата на ОС-Ловеч, като оправдал подсъдимия в частта на повдигнатото му обвинение относно квалифициращия признак „особено тежък случай“  и след съответната преквалификация на деянието, намалил размера на наложеното наказание от 8 на 4 години лишаване от свобода, както и размера на наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ от 9 на 6 години.

            Със свое решение от 02.10.2023 г., Върховният касационен съд отменил решението на ВТАС по ВНОХД №222/2022г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание на което в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД №285/2023г.

            В рамките на проведените открити съдебни заседания по това дело, подсъдимият и неговият защитник, както и частният обвинител Н.В.Н. и неговият повереник са потвърдили оплакванията и исканията, изложени в техните въззивни жалби. Представителите на Апелативна прокуратура-Велико Търново, както и останалите частни обвинители по делото са поискали от състава на ВТАС присъдата на ОС-Ловеч да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

            След обсъждане на наведените оплаквания в подадените жалби, становищата на страните, подробен анализ на събраните по делото доказателства и цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд е стигнал до извода, че жалбите следва да бъдат оставени без уважение. Съобразно установените по делото факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице „особено тежък случай“ (каквато е и квалификацията на повдигнатото на подсъдимия обвинение), като изключително високата обществена опасност на деянието се определя от броя на лицата, на които е причинена смърт и телесни повреди, а изключително високата обществена опасност на дееца е обусловена от констатираните 16 нарушения по ЗДвП за последните 9 години, както и това, че за период от само шест месеца той е бил санкциониран с шест фиша, което поведение го очертава като изключително упорит нарушител на пътя.

            Според състава на въззивния съд, Окръжен съд – Ловеч правилно е определил размера на наказанието около средния размер, съобразно границите, предвидени от закона за това деяние, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

            Съставът на ВТАС счита, че не са налице основания както за намаляване на определеното от първоинстанционния съд наказание, така и за неговото увеличаване, като намира, че в този размер то в най-голяма степен ще постигне успешно целите по чл. 36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция.

            Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.