След проведено открито съдебно заседание на 14.08.2025 г. по ВЧНД № 235/2025 г. Великотърновският апелативен съд потвърди определението на Окръжен съд –Велико Търново, с което спрямо всеки един от обвиняемите М. П., Е. Й., М.П, К. Б. и Н. Н. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

Производството пред Апелативен съд е образувано по подаден от Окръжна прокуратура – Велико Търново протест срещу определението на първоинстанционния съд и жалби от четирима от обвиняемите.

Апелативният съд прие, че от събраните по делото доказателства е налице обосновано предположение за участието на всеки един от обвиняемите в разследваната престъпна дейност.

Съдът прие, че опасността от извършване на друго престъпление от обвиняемите е с по-нисък интензитет от изискуемия за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Този извод апелативната инстанция направи, с оглед обстоятелството, че разследването по делото е продължило повече от седем години, в рамките на което са събрани почти всички относими доказателства, разпитани са свидетели, включително и пред съдия, приобщени са и множество писмени доказателства и не може да се приеме, че съществува реален риск, при мярка различна от задържане под стража, обвиняемите да укрият значими за разследването доказателства, както и да въздействат върху свидетели. Въззивният съд прие, че е намалял интензитетът на опасността по чл. 63, ал. 1 от НПК за петимата обвиняеми и предвид изтеклия продължителен срок от извършване на последните деяния, за които са им повдигнати обвинения – седем години. Според съда този период на фона на настъпилата реабилитация за трима от обвиняемите, липсата на осъждане по отношение на единия от тях, както и липсата на твърдения от прокуратурата за извършени други деяния, които да се установяват от извършените в последните месеци процесуално-следствени действия, води до извод за отсъствие на  необходимост от налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. 

Отчитайки съществено по-ниския интензитет на опасностите по чл. 63, ал. 1 от НПК, предвид периода от седем години на събиране на доказателства по досъдебното производство и отдалечеността във времето на извършените деяния, Апелативен съд – Велико Търново прие, че мярка за неотклонение „домашен арест“ при приложено електронно наблюдение по отношение на всеки един от обвиняемите, би изиграла своята ефективна роля за постигане на целите на мерките за неотклонение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.