След проведени открити съдебни заседания на 12.09.2025 г. по ВЧНД №265/2025, ВЧНД №266/2025, ВЧНД №267/2025 и ВЧНД 268/2025, състав на Апелативен съд – Велико Търново измени определенията на Окръжен съд – Русе, с които спрямо всеки един от обвиняемите Ж. С. К., К. М. Г., В. Ю. М. и С. Б. А. е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ както следва:

          По отношение на Ж. С. К., обвинен в извършването на две престъпления - по чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 т. 12 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.325, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, Апелативен съд – Велико Търново измени мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с използването на електронна гривна за нейното обезпечаване.

          По отношение на К. М. Г., обвинен в извършването на престъпление по чл. 325 ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, измени взетата от Окръжен съд – Русе мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“ с използването на електронна гривна за нейното обезпечаване.

          По отношение на В. Ю. М., обвинен в извършването на престъпление по чл. 325 ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, измени взетата от Окръжен съд – Русе мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“ с използването на електронна гривна за нейното обезпечаване.

          По отношение на непълнолетния С. Б. А., обвинен в извършването на две престъпления -  по чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 т. 12 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК и по чл.325, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, Апелативен съд – Велико Търново измени взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в мярка „надзор на инспектор от Детска педагогическа стая“.

          Производствата пред Апелативен съд – Велико Търново са образувани по подадени от обвиняемите и техните защитници въззивни жалби срещу определенията на първоинстанционния съд.

          Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице обосновано предположение за това, че всеки от четиримата е извършил престъпленията, за които са им повдигнати обвинения от Окръжна прокуратура – Русе, като се има предвид, че настоящото досъдебно производство е в начален стадий, към който момент не се изисква пълна категоричност на доказателствената съвкупност, нито необходимост от анализ на същата, тъй като е недопустимо да се прави извод за виновно поведение.

          ВТАС приема частично изводите на Окръжен съд – Русе по отношение опасността обвиняемите да извършат престъпление, доколкото от доказателствата по делото могат да се извлекат данни, че те са имали комуникация помежду си относно това какви версии или факти всеки от тях би съобщил на разследващите органи относно участието им в инцидента.

          Съставът на съда обаче счита, че не са обсъдени в достатъчна степен данните за личността на обвиняемите Ж. С. К., К.М. Г. и В. Ю. М., - чисто съдебно минало, млада възраст, постоянен адрес, на който са трайно установени със семействата си, упражняването на трудова дейност, с оглед на които явно се явяват основателни възраженията на техните защитници за отсъствие на реална опасност от укриване, споделено напълно от въззивната инстанция. Тези обстоятелства обосновават и определяне на мярка за неотклонение с по-лек интензитет от взетата „задържане под стража“, като мярката „домашен арест“ в достатъчна степен би гарантирала нормалното протичане на наказателното производство. Тя се явява пропорционална и съответства на инкриминираните обстоятелства, в каквато посока е и практиката на ЕСПЧ.

          Според разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от НПК, мярката за неотклонение „задържане под стража“ се взима по отношение на непълнолетен обвиняем само в изключителни случаи. Въззивният съд не споделя изводите на Окръжен съд – Русе, че такъв изключителен случай е налице по отношение на обвиняемия С. Б. А., като с оглед данните за личността му, намира, че не е налице реална опасност той да се укрие, което обусловява и взимането на по-лека мярка за неотклонение, а именно „надзор на инспектор в Детска педагогическа стая“

          Определенията на Апелативен съд – Велико Търново са окончателни и не подлежат на обжалване.