След проведени открити съдебни заседания на 23.12.2025 г. по ВЧНД №384/2025, ВЧНД №385/2025, ВЧНД №386/2025, ВЧНД 387/2025 и ВЧНД №388/2025, състав на Апелативен съд – Велико Търново измени определенията на Окръжен съд – Ловеч, с които спрямо петима души, двама от които длъжностни лица (полицаи) са взети мерки за неотклонение по искане на Окръжна прокуратура Ловеч във връзка с повдигнатите им от същата обвинения по чл. 321 от НК за образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел с цел извършване на престъпления по чл. 354а от НК, ал. 1 и 2 от НК (разпространение на наркотични вещества), като според обвинението, групата е ръководена от Р. К. К. и Е. Б. М.

          По отношение на Р. К. К. , обвинен, че е ръководил сам и съвместно с Е. Б. М. организирана престъпна група с участието на още пет лица, Апелативен съд – Велико Търново измени взетата от Окръжен съд -  Ловеч мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“, като според въззивния съд, необходимостта от по-леката мярка се обуславя от здравословното състояние на обвиняемия. Изпълнението на мярката следва да се обезпечи чрез използване на техническо средство за проследяване и контрол тип „електронна гривна“.

          По отношение на П. Й. М.  – обвинен в участие в организирана престъпна група с още шестима души, както и за престъпление по чл. 294, ал. 4 от НК (в качеството си на полицейски служител да е спомогнал за осуетяване на наказателно преследване спрямо извършител на престъпление), Според Апелативен съд – Велико Търново, събраната до момента доказателствена маса не позволява да се формира предположение с достатъчна степен на обоснованост за съпричастността на обвиняемия към разследваното престъпление по чл. 321, ал.3, т. 2 вр. ал.2 от НК за участие в престъпно сдружение, създадено с користна цел и с цел да се вършат съгласувано престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Същевременно, според въззивния съд, може да се направи обосновано предположение за авторството на деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл. 294, ал. 4 от НК. Съдът счита и че макар да не е налице опасност да се укрие, то е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление и споделя изводите на Окръжен съд – Ловеч, че най-адекватната мярка за неотклонение би била „домашен арест“, поради което и потвърждава определението на първоинстанционния съд. Изпълнението на мярката следва да се обезпечи чрез използване на техническо средство за проследяване и контрол тип „електронна гривна“.

          По отношение на Ю. С. Б  – обвинен, че е участвал в организираната престъпна група с още шестима души и че е извършил палеж на търговски обект с прилежащи машини и стоки в село в област Ловеч, Апелативен съд – Велико Търново потвърди взетата от Окръжен съд – Ловеч мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въззивният съд споделя становището на първата инстанция, че към настоящия момент от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, за които е ангажирана наказателната му отговорност, а  също така съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление.

          По отношение на К. Е. Н.  – обвинен в участие в организирана престъпна група с още шестима души,  Апелативен съд – Велико Търново изменя взетата от Окръжен съд – Ловеч мярка за неотклонение „домашен арест“. Въззивният съд счита, че събраните до момента доказателства не са достатъчни, за да формират обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, поради което съдът намира, че вземането на най-леката по интензитет мярка за неотклонение „подписка“ е достатъчно, за да се постигнат целите, заложени в чл. 56 ал. 3 и чл. 57 от НПК.

          По отношение на Е. Б. М.  – обвинен, че е ръководил сам и съвместно с Р. К. К. организирана престъпна група с участието на още пет лица, както и че в съучастие е извършил палеж на сграда в област Ловеч, Апелативен съд – Велико Търново споделя изцяло направените от Окръжен съд – Ловеч по отношение както на наличието на достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, както и по отношение на опасността същия да се укрие или да извърши престъпление. Въззивният съд намира, че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е законосъобразна и обоснована и с оглед на това потвърждава определението на Окръжен съд – Ловеч по отношение на този обвиняем.

          Определенията на Апелативен съд – Велико Търново са окончателни и не подлежат на обжалване.