ВТАС потвърди мярката за неотклонение „задържане под стажа“ за водач, обвинен, че е предизвикал ПТП на прохода Хаинбоаз, вследствие на което е загинало дете.
След проведено открито съдебно заседание на 05.02.2026 г. по ВЧНД №30/2026, Апелативен съд – Велико Търново потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на С. Т. (р. 1965г.). Делото е образувано след подадена жалба от защитника на обвиняемия срещу определение на Окръжен съд – Велико Търново от 27.01.2026 г. по ЧНД №39/2026 г., с което е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, срещу когото е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3 и 4 , 6. „б", пр. 1 и пр. 2 във вр. чл. 343, ал. 1, б. „ б“, пр. 1 и пр. 2 и б. „в“, пр. 1 във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това, че като водач на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП в землището на с. Мишеморков хан по пътя Велико Търново - Гурково, като по непредпазливост причинил смъртта на едно лице (малолетно момиче) и средни телесни повреди на други две лица, след което избягал от местопроизшествието, като случаят е квалифициран от Прокуратурата като особено тежък.
След направения анализ на представените доказателства, въззивният съд приема, че може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е привлечен под наказателна отговорност. Същевременно съставът намира и че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие и/или да извърши престъпление, предвид обстоятелството, че е чужд гражданин без адрес за пребиваване на територията на Република България, трудовата му ангажираност е свързана с пътувания като международен шофьор, а също така и от наличието на доказателства по делото, сочещи неговото бягство от местопроизшествието, извършено по значително опасен начин. Налице е и презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, тъй като за престъплението, в което е обвинен се предвижда наказание не по - малко от десет години лишаване от свобода.
Според състава на Апелативен съд – Велико Търново, като е достигнал до същия извод по отношение необходимостта от взимането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, първостепенният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Определението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.