След проведено открито съдебно заседание на 06.02.2026 г. по ВЧНД №33/2026, Апелативен съд – Велико Търново потвърди мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8000 евро по отношение на Д. И. Д. (р. 1979г.), привлечен като обвиняем от Окръжна прокуратура – Плевен за това, че на 28.01.2026г., около 07.30 часа на ПП I-3, в близост до „Лавров парк“, област Плевен, при управление на товарен автомобил с прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по пътищата и като допуснал ПТП, по непредпазливост причинил смъртта на Ц. К. Д. от Червен Бряг – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано след подаден частен протест от Окръжна прокуратура – Плевен и жалба от защитника на Д. И. Д.,  срещу определение на Окръжен съд – Плевен от 30.01.2026 г., по ЧНД №85/2026 с което на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8000 евро. 

След анализ на събраните на този етап доказателства, въззивният съд споделя изводите на Окръжен съд – Плевен, че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност. По отношение на втората предпоставка по чл. 63 ал. 1 от НПК, съставът на Апелативен съд – Велико Търново, приема, че в конкретния случай от доказателствата по делото може да се направи извод, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Въззивният съд не споделя становището на прокурора, че същата може да се изведе от големия брой нарушения, за които водачът е санкциониран от административен ред. Същите общо 24 нарушения са извършени за период от 25 години, в които водачът е работил като професионален шофьор, като по-голямата част от тях са извършени преди повече от 10 години, като само три от тях са наложени за нарушаване на режима на скоростта на движение.Твърдението на прокурора за наличието на реална опасност обвиняемият да въздейства върху свидетели и вещи лица по делото, не почива на никакви конкретни данни, изводими от доказателствата по делото.

Съставът на въззивния съд посочва в мотивите си, че реалната опасност от укриване, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, не може да се извежда и единствено от тежестта на повдигнатото обвинение, а следва да се преценява въз основа на фактори, свързани с характера на лицето, неговия морал, дом, професия, доходи, семейни отношения и всички видове връзки със страната, в която е наказателно преследвано.

С оглед данните по делото, че обвиняемият е с чисто съдебно минало и с добри характеристични данни, има известен постоянен и настоящ адрес, има семейство и е трудово ангажиран, въззивният състав приема, че обвиняемият е вградена в обществото личност, а инкриминираното деяние, което е извършено по непредпазливост, се явява изолиран случай в живота му.

Съгласно чл.57 от НПК, мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Тъй като мярката за неотклонение не представлява наказание за извършено престъпление, а вид мярка за процесуална принуда, при определянето й следва да се прецени дали с нея могат да се постигнат именно посочените цели, а не тези, които се целят с налагането на наказание с влязла в сила присъда за извършено престъпление. Нещо повече, ако мярката за неотклонение бъде определена с оглед постигане целите по чл.36 ал.1 от НК, такава мярка винаги би била незаконосъобразна.

Апелативен съд – Велико Търново приема, че определената от Окръжен съд – Плевен мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на осем хиляди евро, е съобразена с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 и чл.61 ал.2 НПК, както и с визираните в чл. 57 НПК цели, поради счита, че същата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Определението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване.