След проведено открито съдебно заседание на 05.11.2026 г. по ВЧНД № 350/2026 г. Апелативен съд – Велико Търново потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Х. Д. (р. 2006 г.). Делото е образувано след подадена жалба от защитника на обвиняемия срещу определение на Окръжен съд – Плевен от 27.10.2026 г. по ЧНД № 803/2026 г., с което на Х. Д. е взета най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.

Х. Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 08.10.2026 г., като водач на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП на общински път PVN 1151, км 9+500, в област Плевен, в близост до моста на р. Вит. При избиране на скоростта за движение не съобразил същата с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, не намалил скоростта и по непредпазливост причинил смъртта на четири лица – В. А. (р. 2006 г.), К. Ж. (р. 2006 г.), П. П. (р. 2008 г.) и В. П. (р. 2005 г.).

След направения анализ на представените доказателства въззивният съд приема, че може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е привлечен под наказателна отговорност. В тази насока съдът отчита данните, че обвиняемият е управлявал автомобила със скорост над 170 км/ч при въведено ограничение от 70 км/ч, около 23 часа, в тъмната част на денонощието, по пътен участък с неравна и напукана настилка, без пътна маркировка и с последователни завои.

Според състава на Апелативен съд – Велико Търново е налице и реална опасност обвиняемият да се укрие, предвид тежестта на предвиденото за престъплението наказание – лишаване от свобода от 15 до 20 години. Съдът приема, че чистото съдебно минало, младата възраст и положителната му характеристика, представена пред въззивната инстанция, не са достатъчни, за да оборят законовата презумпция за наличие на такава опасност. По възраженията на защитата, свързани със здравословното състояние на обвиняемия, съставът приема, че нормативната уредба предвижда възможност за осигуряване на необходимото медицинско обслужване на задържаните лица.

Според състава на Апелативен съд – Велико Търново, като е достигнал до същия извод по отношение необходимостта от вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Определението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.