Със свое решение по ВНОХД 305/2019 Великотърновският апелативен съд измени присъда на Окръжен съд – Русе, постановена по НОХД 207/2018 (Делото за смъртта на 18-годишния Алекс от гр. Бяла), като преквалифицира деянието на подсъдимия и намали наложеното му наказание.

          С присъда от 14.11.2018 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Валентин И. М. за виновен в това, че на 08.07.2017 г., в гр. Бяла, умишлено умъртвил Алекс С. А. (р. 1999г.) по хулигански подбуди и смъртта настъпила на 15.07.2017 г. в  УМБАЛ – Русе АД в гр. Русе, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1 вр. чл. 115 (Убийство по хулигански подбуди), първоинстанционният съд го осъдил на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Същият е осъден и да заплати по 100 000 лева на гражданските ищци С. П. А. и Р. И. А. (родители на пострадалия) като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от престъплението.  

          На основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 66/2019 година, по което въззивният съд постановил решение на 4 юни 2019 г. Срещу същото са били подадени касационен протест и жалби от частните обвинители, на основание на което делото е било изпратено във ВКС. Със свое решение по н.д. 750/2019 г., Върховният касационен съд е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново. На това основание във ВТАС е образувано ВНОХД 305/2019 г., като съгласно дадените от ВКС указания, по делото е била назначена комплексна допълнителна съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебни медици и физик. Делото е било разгледано в открито съдебно заседание на 9 декември 2019 г. и обявено за решаване.

          Съставът на ВТАС намира, че изложените в жалбата на защитника на подсъдимия срещу присъдата на ОС-Русе възражения са частично основателни. Изложените от защитата доводи, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, въззивният съд счита за лишени от основание, но намира за основателни доводите, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11. пр. 1 вр. чл. 115 от НК, вместо в такова по чл. 124 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост, в следствие на умишлено нанесена телесна повреда).

Според установената фактическа обстановка, действията на подсъдимия Валентин И. М. - замахването му да нанесе удар на пострадалия Ангелов и последвалия удар по лицето на пострадалия, са поставили началото на причинно-следствен процес, при който пострадалият се е отдръпнал, за да се предпази, залитнал е и в резултат на това залитане, в комбинация с ударното въздействие и състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирал, е загубил равновесие и паднал на земята, ударил си е главата в бетонните плочки и е получил тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до настъпването на смъртта му. Според въззивния съд, ОС-Русе правилно е приел, че са налице обективните признаци на основния състав на престъплението „убийство” по чл.115 от НК, но неправилно е приел, че са налице и субективните признаци на това престъпление.

Въззивният съд приема, че наличие на умисъл от страна на подсъдимия е налице само по отношение на първия непосредствен обществено опасен резултат от деянието (нанесения удар с юмрук в лицето), а именно – причинената на Алекс А. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК, тъй като същият със сигурност е съзнавал, че нанасянето на удар на друго лице е общественоопасно деяние, както и че в резултат на този удар със сигурност ще причини на пострадалия болка и страдание, от което може да се заключи и че е искал настъпването на този резултат.

По отношение на втория и третия общественоопасни резултати – причинената тежка черепно-мозъчна травма и последвалата смърт на пострадалия, съставът на ВТАС намира, че са настъпили в следствие на залитането на пострадалия при опита му да се предпази от удара на подсъдимия в комбинация с ударното въздействие, като за загубата на равновесие е допринесло и алкохолното опиване на пострадалия. Според събраните по делото доказателства, нанесеният от подсъдимия удар с юмрук е бил слаб или с умерена сила, което изключва възможността загубата на равновесие да е причинена само от ударното въздействие, а се дължи на комплекс от причини. Подсъдимият не е можел да знае точната степен на алкохолно опиване на пострадалия, нито е предполагал, че евентуална реакция на последния в опит да се предпази ще доведе непременно до неговото падане, като се има предвид, че малко преди това Алекс С. А. е избегнал по същия начин опит за удар от друго от присъствалите лица, на което в последствие сам е нанесъл удар.   

         Предвид установените по делото фактически положения, съставът на ВТАС приема, че по отношение на причинената на пострадалия тежка черепно-мозъчна травма и настъпилата в следствие на нея смърт, подсъдимият е действал при непрепазлива форма на вината във вид на небрежност ( а не на пряк или евентуален умисъл), тъй като не е предвиждал, че след удара пострадалият ще залитне и ще падне на земята, при което ще си удари главата в бетонните плочки и в резултат на това ще получи тежка черепно-мозъчна травма, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици от деянието си.

         По тези съображения, въззивният съд приема за установено, че с деянието си подсъдимият Валентин М. не е извършил престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 11. пр. 1 вр. чл. 115 от НК, а е извършил престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като на 08.07.2017 година, в гр. Бяла, обл. Русе, причинил по непредпазливост смъртта на Алекс С. А., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда.

Поради наличието за основание за преквалифициране на деянието, съдът е изменил и наложеното на подсъдимия наказание. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 3 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години.

         След съобразяване на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тяхната относителна тежест и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, въззивният съд намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като за постигане в максимална степен на целите по чл. 36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, на подсъдимия следва да се наложи наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

         Въззивният съд потвърждава присъдата в гражданско-осъдителната и част по отношение на уважения размер на предявените граждански искове.  Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.