Със свое решение по ВНОХД 386/2019 Великотърновският апелативен съд потвърди изцяло присъда на Окръжен съд – Велико Търново, постановена по делото за убийството на възрастен мъж от с. Хотница.

С присъда по НОХД 176/2019 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. М. А. от гр. Габрово за виновен в това, че на 14.10.2018г., в гр. Велико Търново, умишлено умъртвил Ж.А. А. (р.1948), в следствие на нанесени на 04.10.2018г., в село Хотница,обл. В. Търново, в помещение, намиращо се в стопански двор, не по-малко от три силни удара с тесла в областта на лявата половина на главата, довели до тежка открита черепномозъчна травма, като убийството представлява опасен рецидив и е извършено с особена жестокост. На основание чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. последно и т. 12 предл. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29 ал. 1 б „а“ и б. „б“, първоинстанционният съд го осъдил на доживотен затвор, което наказание на основание чл. 58а ал. 2 и 3 от НК (съкратено съдебно следствие) заменил с 22 години лишаване от свобода.  

 Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че на 04.10.2018 г., в с. Хотница, обл. Велико Търново, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - пари и вещи на обща стойност 519 лева, от владението на собственика Ж. А. А., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. На основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б. „а" и б. „б" от НК, ВТОС го осъдил на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода за това деяние.

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд определил едно общо наказание измежду определените за двете престъпния деяния, а именно 22 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание въззивна жалба от подсъдимия, в Апелативен съд – Велико Търново било образувано ВНОХД 386/2019 г., като същото е разгледано в открито съдебно заседание на 16.12.2019 г. и обявено за решаване.

Въззивният съд намира, че изложеното в жалбата искане за преквалифициране на деянието на подсъдимия в престъпление по чл. 124 ал. 1 от НК (Смърт по непредпазливост в следствие на умишлено причинена телесна повреда) за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Като неоснователни въззивният съд отхвърля и възраженията на защитата срещу квалификацията на деянията като такова по чл. 116 ал. 1 т. 6 и т. 12, а именно, че убийството е извършено с особена жестокост и условията на опасен рецидив.

Съставът на ВТАС намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредебните на чл. 58а ал. 2 и ал. 3 от НК, като е заменил определеното наказание „доживотен затвор“ с лишаване от свобода в границите от 15 до 30 години. Въззивният съд приема, че определеното наказание от 22 години лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко, предвид количествения и качествен превес на отегчаващите вината обстоятелства. Неговото допълнително намаляване няма да доведе до изпълнение на целите по чл. 36 от НК както по отношение на специалната, така и на генералната превенция. Същото се отнася и по отношение на определеното от първоинстанционния съд наказание за деянието по чл. 196 от НК.

При извършената въззивна проверка, съставът не намира основания за изменение или за отмяна на присъдата, поради което същата следва да се потвърди.

Решението  на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.