УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ ЮРИСТИ,

УВАЖАЕМИ СЪДЕБНИ СЛУЖИТЕЛИ,

Днес се навършват 145 години от деня, в който Учредителното събрание във Велико Търново приема първата българска Конституция, полагайки чрез нея основите на държавността в освободената България. Либералният характер на основния закон на Княжеството стъписва много от наблюдателите от Великите сили на Европа, стъпвайки на принципи и ценности, които модерният свят предстои да възприеме десетилетия по-късно след тежките уроци на унищожителна световна война.

Търновската конституция поставя държавното и обществено устройство на България в авангарда на модернизиращата се Европа още със самото му зачеване. Уви, след тези смели първи крачки, следващият век и половина засвидетелства колко трудно е да се върви по този път, като оставя в летописите историята на много успехи, но и на тежки отстъпления от него.

Като носители на наследството на духа на Учредителите, днес ние сме длъжни както да го пазим, така и да се учим от грешките, допуснати по пътя. „Който забравя историята е обречен да я повтаря“, учи ни американският философ Джордж Сантаяна.   

Всяко време носи своите собствени предизвикателства и нашето съвремие ни изправя пред нови политически, социални и духовни кризи. Като юристи, върху нас пада отговорността да пазим върховенството на закона и да защитаваме правата на гражданите и техните свободи без значение от метаморфозите, които държавата и обществото претърпяват в динамиката на тези времена.

Пътят към която и да е цел почти никога не е права линия и реалният живот често налага взимането на компромисни решения. Но има базисни принципи от които никога не бива да се отстъпва, защото не би било възможно да се съгради сграда без тя да стъпи на здрав фундамент. И съставките на този фундамент са записани още от Учредителите, а за да бъде той положен са проливали кръвта си поколения българи. И всеки компромис с тези принципи не само опетнява тяхната памет и наследство, но и поставя непреодолими бариери пред бъдещото развитие на българската държава и общество.   

Увлечен в професионалната рутина и житейските битови проблеми, човек често приема своите индивидуални действия и решения като твърде незначителни в рамките на огромния и сложен обществен организъм, от която той е само една малка част. Затова нека днес, когато отбелязваме годишнината от приемането на Търновската конституция и нашия професионален празник, обърнем своя поглед към по-голямата картина, към истинското значение на нашия ежедневен труд и към дългът и отговорността, които нашето призвание носят.

Пожелавам ви да бъдете здрави, да останете винаги верни на професионалните принципи и своето вътрешно убеждение, да бъдете непоколебими в своите действия и да постигате още по-високи цели!

Честит професионален празник!

16.04.2024 г.                                       

/ЯНКО ЯНЕВ/

Административен ръководител

Председател на

Апелативен съд -Велико Търново