Във връзка с крайно негативния медиен и обществен отзвук във връзка с решение на състав на Апелативен съд – Велико Търново по ВНОХД 66/2019 година, намираме за необходимо да направим следните уточнения: 

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимия Валентин И. М. срещу присъда на Окръжен съд – Русе, с която последният е бил признат за виновен в това, че на 08.07.2017 г., в гр. Бяла, умишлено умъртвил Алекс С. А. (р. 1999г.) по хулигански подбуди и смъртта настъпила на 15.07.2017 г. в УМБАЛ – Русе АД в гр. Русе, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1 вр. чл. 115 (Убийство по хулигански подбуди), първоинстанционният съд го осъдил на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. 
Делото е разпределено със системата за случайно разпределение на дела, като за докладчик по делото е била определена съдия Диaна Василева. Делото е разгледано в две съдебни заседания, на 01.04.2019 и на 13.05.2019 г., в рамките на които е бил извършен преразпит на вещото лице Пламен Димитров, изготвил заключение и допълнително заключение по съдебно-медицинска експертиза в хода на досъдебното производство по делото и в хода на съдебното следствие. 
На 4 юни 2019 г., по делото е поставено решение, с което е изменена присъдата на Окръжен съд – Русе, като е преквалицирано деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 116 ал. 1., т. 11 вр. чл. 115 от НК в такова по чл. 124, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 130 ал. 2 от НК (Причинена смърт по непредпазливост, в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда). Максималното наказание, което законът допуска за това деяние е 5 години лишаване от свобода. Съставът на Апелативен съд – Велико Търново е приел, че е налице лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което е определил наказание малко над средния предвиден размер, а именно 3 години лишаване от свобода, като също така е приел, че не следва да се прилага института на условното осъждане (чл. 66 от НК) в случая, независимо, че са налице две от задължителните предпоставки и че за целите на личната и генералната превенция е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно своето наказание. 
Съставът е изложил подробни мотиви по отношение на въпроса защо е необходима горепосочената промяна на квалификацията на деянието. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, пострадалият Алекс С. А. е починал в следствие на тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на удар в дясната тилна област на главата. Всички събрани доказателства по делото, сочат, че при възникналия конфликт, на пострадалия е нанесен само един удар и този удар е бил в лицето, а не в тилната област. Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза също е категорично в своята оценка, че травматичното увреждане в тилната област кореспондира с удар на главата в резултат на падане на земята без защитна реакция и че не е възможно същото да е било нанесено с юмручен удар или в резултат на удар с бутилка. Вещото лице е заявило пред съда, че това падане може да е в резултат на изненадващ удар, нанесен със замах, като е оказало влияние и значителното алкохолно опиване на пострадалия (в иззетата от пострадалия кръвна проба след приемането му в болницата е установено наличие на алкохол с концентрация 1,82 промила). Тъй като в лицевата част не са установени травматични увреждания, то заключението на вещото лице е, че ударът не би могъл да е с голям интензитет (сила), но в конкретната ситуация се е оказал достатъчен, за да загуби пострадалият равновесие. Именно отсъствието на трайни травматични увреждания в лицевата част, т.е. такива, които да са в пряко следствие на нанесения удар, съдебният състав намира, че умишлено нанесената телесна повреда следва да се квалифицира като лека (съобразно чл. 130 от НК.), т.е. причинени са болки и страдания без да е настъпило разстройство на здравето. 
Въззивният съд не споделя изводите на Окръжен съд – Русе за наличието на евентуален умисъл на подсъдимия по отношение на настъпилата смърт на пострадалия. Не може да се приеме, че като е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия, при това с не много голяма сила, той е обективирал умисъл за причиняване на черепно-мозъчна травма в тилната област на главата, получена при падането на земята. Не са налице никакви доказателства по делото подсъдимият да е желал или допускал настъпването на по-тежката телесна повреда, а още по-малко смъртта на пострадалия. 
Съгласно трайната установена съдебна практика, ако обективно е причинена по-лека по степен телесна повреда, от която настъпват по- тежки усложнения или смърт, деецът следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт във връзка с по- леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено. В този смисъл е и решението на Апелативен съд – Велико Търново. 

За съжаление, настоящият случай е поредният, в който в обществото се формира предварително една представа относно факти и обстоятелства, които впоследствие не намират подкрепа в събраните доказателства по делото дори още в досъдебна фаза. Тиражираните в медиите твърдения, че на пострадалия е нанесен тежък побой от група лица, че е удрян с бутилка по главата и т.н., категорично не кореспондират със събраните свидетелски показания, с приложените записи от охранителни камери, със заключенията на съдебномедицинската експертиза и с какъвто и да било друг доказателствен материал. Не кореспондират със събраните доказателства и тиражираните обстоятелства относно събитията, предхождащи самото сбиване. 
Абсолютно голословни са твърденията, че съдия от съдебния състав е изказвал твърдения в защита на подсъдимия или е подвеждал вещото лице да изказва такива. Припомняме, че по време на заседанието се води подробен протокол, а също така се извършва и аудиозапис. Въпросите от съда към вещото лице са целяли да изяснят преди всичко степента на нанесената умишлено телесна повреда (в лицевата част), тъй като този въпрос е бил в недостатъчна степен изяснен в хода на досъдебното производство и съдебното производство пред първоинстанционния съд. 

В своите решения, съдът е длъжен да стъпва само и единствено на закона, на установените по делото факти и на своето вътрешно убеждение. Съдебните заседания са публични и всеки представител на медиите или широката общественост би могъл да присъства и да придобие една обективна представа относно доказаните факти по делото. 

Намираме за абсолютно недопустима практиката да се правят опити съдът да бъде притискан да постановява съдебни актове, които погазват закона или са в категорично несъответствие с установените по делото факти, чрез нагнетяване на общественото мнение, чрез протести, шествия и т.н. Настоящото решение подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд, което е предвиденият от законодателя начин за неговата проверка, съобразно изложените от страните възражения.